Томас Малори
Смъртта на Артур (194)

Глава 39

Как сър Тристан се сражавал със сър Набон и го победил и как направил сър Сегуарид владетел на острова

Дошла в туй време вест, че сър Набон призовава цялото население на острова да се яви пред замъка му след пет дни, тъй като на този ден синът на Набон щял да бъде посветен в рицарство. И всички рицари от тази долина и околностите трябвало да се явят на турнира, понеже рицарите от кралството Логрис щели да се бият срещу воините от Северен Уелс. И отишли там петстотин рицари, а рицарите от долината завели със себе си сър Ламорак, сър Тристан, сър Кехидий и сър Сегуарид, защото не посмели да постъпят инак.

И тогава сър Набон дал на сър Ламорак по негова молба кон и доспехи и сър Ламорак се отличил с делата си в турнира, та Набон и всички присъстващи рекли, че не са виждали друг рицар да върши такива бойни подвизи, понеже, както се казва във френската книга, победил петстотинте рицари и никой не могъл да му устои в двубоя на кон.

Тогава сър Набон предложил да си премери силите с него в тази рицарска игра и рекъл:

— Знай, че никога до днес не съм виждал друг рицар да се прояви така добре в един ден.

— Съгласен съм да си премерим силите — отвърнал сър Ламорак, — ала съм уморен и получих много тежки рани.

Все пак двамата взели копня и се спуснали един към друг, ала сър Набон не нападнал сър Ламорак, а ударил коня му в главата и го убил. Тогава сър Ламорак скочил на крака, вдигнал щит и изтеглил меча си и се започнала ожесточена битка. Ала сър Ламорак бил така тежко наранен и задъхан, че скоро започнал леко да се олюлява и отстъпва.

— Любезни друже — рекъл сър Набон, — прибери меча си и аз ще бъда по-милостив към теб, отколкото съм бил към който и да е рицар, тъй като днес се убедих в рицарското ти благородство. Затова иди настрана, а аз искам да знам дали някой от другарите ти желае да излезе на двубой с мен.

Като чул това, сър Тристан пристъпил напред и рекъл:

— Сър Набон, дай ми кон и добри доспехи и ще изляза на двубой с теб.

— Тъй да бъде, друже — рекъл сър Набон, — иди в онзи шатър и си избери най-хубавите доспехи, които намериш вътре, пък сетне ще си поиграя с теб от сърце.

Тогава сър Тристан му рекъл:

— Гледай само да играеш добре, инак може аз да те науча на някоя нова игра.

— Добре го рече, друже — отвърнал сър Набон.

И тъй, когато сър Тристан се въоръжил според желанието си с отличен щит и меч, тръгнал насреща му пешком, тъй като знаел, че сър Набон не приема боя с копие и убива конете на всички рицари.

— Хайде, любезни друже — рекъл сър Набон, — да почваме играта.

И тогава двамата се хвърлили в битка, като се дебнели и удряли без отдих ту от едната, ту от другата страна с коси и прави удари. Най-сетне сър Набон го помолил да му каже името си.

— Сър Набон, името ми е Тристан Лионски и съм рицар на крал Марк от Корнуол.

— Добре си ми дошъл — отвърнал сър Набон, — защото от всички рицари на свещта най-голямо желание съм имал да се бия тъкмо с теб и със сър Ланселот.

Сетне двамата продължили настървено битката и сър Тристан убил сър Набон, а подир туй се хвърлил към неговия син и му отсякъл главата. И тогава всички жители на тамошните земи заявили, че искат да бъдат васали на сър Тристан.

— Не — рекъл сър Тристан, — не съм съгласен. Ала ето тук един достоен рицар, сър Ламорак Уелски, който ще бъде вместо мен владетел на този остров, тъй като извърши големи бойни подвизи.

— Не — отвърнал сър Ламорак, — не желая да бъда владетел на тази страна, понеже вие заслужихте тази чест повече от мен. Затова дайте земите на когото намерите за добре, аз не ги искам.

— Тъй да бъде — рекъл сър Тристан, — щом нито аз, нито вие не желаем да владеем тази страна, да я дадем на онзи, който по-малко я е заслужил.

— Постъпете според волята си — рекъл сър Сегуарид, — ваше право е да я дарявате, ала аз не бих я приел, дори и да съм я заслужил.

И все пак те дали острова на Сегуарид и той им благодарил. И станал сър Сегуарид негов владетел и достойно управлявал, освободил всички пленници и установил справедлив ред в долината. Сетне отишъл в Корнуол и разказал на крал Марк и на Хубавата Изолда как сър Тристан го направил владетел на остров Серваж и разгласил из целия Корнуол за подвизите на двамата рицари, та всички да ги знаят.

И много се наскърбила Хубавата Изолда, като узнала, че сър Тристан се е венчал за Белоръката Изолда.