Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 23

Как споменатият рицар се явил и на втората нощ и отново бил обезглавен и как на празника Петдесетница всички рицари, които сър Гарет победил, отишли при крал Артур и се предали на милостта му

И тъй, дошла тя в уречения час, ала едва легнала в постелята, и ето че видяла да се приближава към тях въоръжен рицар. Тогаз предупредила сър Гарет и той бързо надянал доспехите си с нейна помощ и се хвърлил насреща, му, та подхванали двамата свирепа и безмилостна битка. А из цялата зала било толкоз светло, сякаш по двайсет факли горели в единия и в другия й край. И сър Гарет много се напрегнал, та старата му рана се отворила и отново прокървила, ала той бил тъй разгорещен и тъй безгранична била храбростта му, че никак не се стъписал, а с голяма сила повалил рицаря, смъкнал шлема, отрязал му главата и я разсякъл на сто парчета. Сетне взел парчетата и ги хвърлил през един прозорец в рова на замъка. И като сторил това, така премалял от загубената кръв, че едва се държал на крака.

И додето лейди Лионес успее да му свали доспехите, той паднал в несвяст на пода. Тогаз тя извикала с висок глас, та сър Грингамор я чул. И когато дошъл и намерил сър Гарет в такова плачевно състояние, дълбоко се наскърбил, ала скоро свестил сър Гарет и му дал да пие някаква отвара, та силите му като по чудо се възвърнали. А лейди Лионес ридаела тъй горко, че никакви думи не могат да опишат скръбта й, и насмалко щяла да умре.

Дошла тогаз при тях девицата Линет, донесла всички късове от главата, които сър Гарет хвърлил през прозореца, намазала ги с балсам, както сторила и преди, и те начаса заздравели.

— Ех, девице Линет — рекъл сър Гарет, — не съм заслужил туй зло, което ми причинявате.

— Благородни рицарю — отвърнала тя, — не съм сторила нищо, дето да се срамувам да призная, ала всичко туй е за чест вам и на всинца ни.

И скоро успели да спрат кръвта на сър Гарет, ала лечителите рекли, че никой смъртен не ще излекува напълно раната му освен онзи, който с магиите си е станал причина за нея.

И тъй, нека оставим сър Гарет при сър Грингамор и сестрите му и да се върнем при крал Артур, който щял да празнува следващата Петдесетница. И дошъл при него Зеления рицар с петдесет рицари и всички се предали на милостта на крал Артур. Сетне дошъл и брат му, Червения рицар, и се предал на милостта на крал Артур заедно с шейсет рицари. Подир туй дошъл Синия рицар, техен брат, със сто рицари и се предал на милостта на крал Артур. И името на Зеления рицар било Пертолен, името на Червения рицар било Перимон, а Синия рицар се наричал сър Персант. И разказали тези трима рицари на крал Артур как били победени от рицаря, който придружавал една девица и се наричал Бомен.

— Иисусе Христе — рекъл Артур, — чудя се какъв е тоя рицар и от кой род е. Прекара при мен цели дванайсет месеца и всички се отнасяха към него с презрение и насмешка, а сър Кей на подбив го нарече Бомен.

И додето кралят стоял и разговарял с тях, дошъл сър Ланселот от Езерото и казал на краля, че е пристигнал могъщ лорд с шестстотин рицари. Тогаз кралят излязъл край стените на Карлеон, защото там бил празникът, а лордът се приближил до него и го поздравил почтително.

— Какво желаете — запитал крал Артур — и за какво сте дошли?

— Сър — отвърнал той, — името ми е Червения рицар от Червените ливади, ала ме наричат още сър Железни. Трябва да знаете, сър, че ме изпраща тук рицарят на име Бомен, понеже се сражавахме един срещу друг в честен двубой и той ме победи — нещо, което не е успял да стори никой рицар освен него от трийсет лета насам, — а сетне ми заповяда да се предам на вашето благоволение.

— Добре сте ми дошли — рекъл кралят, — защото дълги години бяхте заклет враг на мен и на целия ми двор, ала сега, с божията помощ, ще се опитам да ви посрещна така, че да ми станете приятел.

— Сър, аз и тези шестстотин рицари ще бъдем винаги готови да изпълним повелята ви и да ви служим доколкото можем.

— Иисусе Христе — рекъл крал Артур, — много съм задължен на онзи рицар, който се е изложил на толкова мъки, за да прослави мен и двора ми. А колкото до вас, сър Железни, наречен още Червения рицар от Червените ливади, чувал съм да се говори, че сте ловък рицар. И ако приемете властта ми, ще ви въздигна по достойнство и ще ви направя рицар на Кръглата маса, ала тогава ще трябва да престанете да погубвате рицари.

— Сър, колкото до това, аз вече обещах на сър Бомен да се откажа от тези си нрави. И знайте, че всички позорни дела, що съм извършил, сторих по настояване на дамата, която любех. И затова трябва да ида при сър Ланселот и сър Гауейн и да им искам прошка за злото, което желаех да им причиня, тъй като всички онези рицари намериха смъртта си поради ненавистта ми към сър Ланселот и сър Гауейн.

— Те са тук пред теб — рекъл кралят. — Сега можеш да им кажеш каквото искаш.

И тогаз той коленичил пред сър Ланселот и сър Гауейн и ги помолил за прошка заради омразата, която хранел спрямо тях.