Томас Малори
Смъртта на Артур (105)

Глава 3

Как четири кралици намерили сър Ланселот заспал и как чрез магия го пленили и отнесли в един замък

Да оставим сега тези пленени рицари и да разкажем за сър Ланселот от Езерото, който лежал под ябълката и спял. И ето че по пладне минали край него четири най-знатни кралици. И за да не ги мори жегата, с тях яздели четирима рицари и носели над главите им на четири копия сенник от зелена коприна, а кралиците яздели на четири бели мулета.

И както яздели, чули наблизо страховито да цвили могъщ кон и съгледали под една ябълка да лежи рицар в пълно въоръжение и да опи. И щом кралиците видели лицето му, познали, че това е сър Ланселот. И започнали те голям спор за този рицар, защото всяка от тях искала той да бъде неин любим.

— Да не спорим повече — рекла най-подир Вълшебницата Морган, сестрата на крал Артур. — Ще му сторя такава магия, че да не се събуди цели шест часа, а сетне ще го заведа в замъка си и когато съм сигурна, че е напълно в моя власт, ще разваля магията и ще го оставя сам да избере коя от нас ще предпочете за своя любима.

И тъй, омагьосала тя с вълшебствата си сър Ланселот и като го положили върху щита му, понесли го на кон между двама рицари и го завели в замъка Чариот. Там го сложили в студена тъмница, а привечер пратили при него прекрасна девица да му поднесе приготвената вечеря. По туй време магията била вече загубила силата си, та като влязла, девицата го попитала как е.

— И сам не зная, любезна девице — отвърнал сър Ланселот, — защото не мога да разбера как съм попаднал в този замък, освен ако не съм пренесен с някаква магия.

— Сър — рекла тя, — не унивайте и ако наистина сте такъв рицар, за какъвто се славите, утре призори ще ви открия нещо.

— Сполай ви за добрината, любезна девице — рекъл сър Ланселот.

И тя си отишла. А той лежал там цяла нощ, без никой да се погрижи за него. Ала рано на следната сутрин влезли онези четири кралици, всичките богато нагиздени, и го поздравили с „добро утро“, а той им отвърнал със същото.

— Благородни рицарю — рекли четирите кралици, — трябва вече да си разбрал, че си наш пленник, а ние добре знаем името ти — ти си сър Ланселот от Езерото, син на крал Бан, и тъй като знаем, че си най-достойният и най-благороден рицар на света и че никоя дама не може да заслужи любовта ти освен една, и тя е кралица Гуиневир, сега ти ще я загубиш навеки, а и тя теб, защото трябва да избереш една от нас четирите.

— Аз съм кралица Морган Вълшебницата, кралица на Гор, а ето кралицата на Северна Галия, и кралицата на Източните земи, и кралицата на Крайбрежните острови — сега реши коя от нас ще избереш за своя любима, защото не избереш ли една от нас, ще умреш в тази тъмница.

— Пред тежък избор ме изправяте — отвърнал сър Ланселот, — да умра или да избера една от вас. Ала знайте, че предпочитам да умра достойно в тази тъмница, нежели да взема някоя от вас за своя любима пряко волята си. Затова чуйте отговора ми: не ща никоя от вас, понеже сте коварни магьосници, а колкото до моята господарка, кралица Гуиневир, ако бях свободен както преди, щях да докажа на вас и на всеки ваш рицар, че тя е най-вярна съпруга на своя господар.

— Добре тогава — отвърнали кралиците, — това ли е отговорът ти? Нима ни отказваш?

— Да, заклевам се в живота си — рекъл сър Ланселот, — отказвам.

Тогаз те си отишли и го оставили сам, потънал в дълбока скръб.