Томас Малори
Смъртта на Артур (62)

Глава 15

Как, щом стигнал в Камелот, крал Пелинор се заклел над светата книга да разкаже истината за приключенията си

И сетне те се разделили с отшелника и се върнали там, дето лежала главата на дамата, и косата й била тъй прекрасна и руса, че дълбоко скърбял крал Пелинор, като я гледал, защото силно се привързало сърцето му към нейния лик. И тъй, стигнали те по пладне в Камелот и кралят и кралицата много се зарадвали, че се е завърнал в двора. И тогава го накарали да се закълне над четирите евангелия, че ще им каже истината за всичките си приключения от начало до край.

Ах, сър Пелинор — рекла кралица Гуиневир, — голяма е вината ви, задето не сте спасили живота на тази дама.

— Господарко — рекъл Пелинор, — голяма е вината и на онзи, който посегне без нужда на собствения си живот. Ала, простете ми, аз тъй горях от нетърпение да изпълня заръката ви, че не исках да се бавя, за което дълбоко се разкайвам и ще се кая до сетния ден на живота си.

— Вярно е — рекъл Мерлин. — Наистина трябва горчиво да се каете, защото тази дама бе ваша собствена дъщеря, родена от Владетелката на Рул, а мъртвият рицар бе пени любим и щеше да се венчае за нея. Отличен младеж бе той и щеше да стане добър рицар и славен мъж. Тръгнал бе към този двор и се наричаше Милес от Ливадите. Ала един рицар го нападна откъм гърба и го уби с копие и името на този рицар е Лорен Свирепи, рицар коварен и подъл. А тя от голяма скръб и мъка се уби с меча на любимия си и името й бе Елейн. И понеже не се спряхте да й помогнете, ще доживеете да видите най-добрият си приятел да ви измени, когато сте в най-тежката беда, в каквато сте изпадали през живота си. Такова изкупление е отредил Бог за деянието ви — този, комуто най-много вярвате на този свят, ще ви изостави и ще бъдете убит.

— Дълбоко съжалявам, че ще ме сполети подобно зло — рекъл крал Пелинор, — ала Бог властва над съдбата ни и може да я промени.

И тъй, след като сър Гауейн изпълнил заръката и довел белия елен, а сър Тор, синът на Пелинор, изпълнил заръката и довел хрътката, както и самият крал Пелинор изпълнил начаса своята и довел дамата, която рицарят похитил, кралят събрал всичките си рицари и на тези, които нямали много земи, раздал земи. И им заръчал никога да не вършат срамни дела, да не убиват и да избягват предателството. Също така към никого да не бъдат жестоки, а да проявяват милост към тези, що просят милост, ако не искат да загубят навеки благоразположението и закрилата на крал Артур. И винаги да помагат на дамите, девиците и жените с благородна кръв под страх от смъртно наказание. Също така никой да не взема оръжие в ръка за несправедливо дело, нито заради слава, нито заради някакви земни блага. И всички рицари на Кръглата маса, и стари, и млади, се заклели да изпълняват заръките му. И всяка година на празника Петдесетница отново се заклевали.

Свършва книгата за сватбата на крал Артур.

Следва Книга четвърта.