Томас Малори
Смъртта на Артур (380)

Глава 5

Как един йомен го помолил да му върне коня, как бил убит жребецът на сър Персивал и как той отново се сдобил с кон

И скоро дошъл пак йоменът, препускайки с все сила, и запитал сър Персивал дали е видял един рицар да язди черния му кон.

— Да, оттук мина — рекъл той. — Защо питаш?

— Ах, сър, той насила отне коня и господарят ми ще ме убие заради туй, щом ме намери.

— Е, добре — рекъл сър Персивал, — какво искаш да сторя? Сам виждаш, че трябва да вървя пешком, ала ако имах добър кон, скоро щях да ти го върна.

— Сър — рекъл йоменът, — вземете моя жребец и сторете каквото можете, а аз ще ви следвам пешком да видя дали ще успеете.

И тъй, сър Персивал яхнал жребеца и препуснал с все сила, та най-подир застигнал рицаря и му викнал:

— Рицарю, обърни се!

И онзи се обърнал, насочил копие напред и ударил жребеца на сър Персивал, та го повалил мъртъв на земята, а сър Персивал рухнал с него. После рицарят поел по пътя си. Тогава сър Персивал люто се разгневил и викнал:

— Възпри се, злодею! Страхливи и подли рицарю, върни се и се сражавай с мен пешком.

Ала онзи не отговорил нищо и продължил по пътя си. И като видял сър Персивал, че той не ще се върне, хвърлил шлема и меча си и рекъл:

— Сега съм най-злочест, прокълнат и нещастен измежду всички рицари.

Тъй прекарал той потънал в скръб целия ден, но като мръкнало, почувствал се уморен, легнал на земята и спал до полунощ. Тогава се събудил и видял пред себе си една жена, която му рекла строго:

— Сър Персивал, какво правиш тук?

— Нито добро, нито голямо зло — отвърнал той.

— Ако се закълнеш — рекла тя, — че ще изпълниш волята ми, когато те призова, ще ти дам собствения си кон и той ще те отнесе дето пожелаеш.

Възрадвал се сър Персивал на предложението й, та обещал да изпълни всяка нейна повеля.

— Тогава чакай ме тук и ще получиш кон.

И тя скоро се върнала и му довела черен като катран кон, та щом го видял Персивал, слисал се на едрия му ръст и богатата сбруя. И макар конят да бил твърде буен, тозчас скочил на него, без да се побои. И тъй, като го възседнал, смушил го с шпори и препуснал през една гора. А луната светела ярко.

И за по-малко от час конят го отнесъл на четири дни път оттам, додето най-подир стигнали до буйна, ревяща река и тогава конят понечил да скочи във водите й.