Томас Малори
Смъртта на Артур (223)

Глава 27

Как сър Тристан бил повален от сър Паломид и как сър Ланселот победил двама рицари

И тогава те видели много народ да приветства сър Паломид. И не след дълго дошъл при сър Пелон оръженосец и казал, че един рицар с черен щит повалил тринайсет рицари.

— Любезни братко — рекъл сър Тристан, — хайде да се загърнем в плащове и да идем да наблюдаваме игрите.

— Не — отвърнал сър Персид, — няма да идем там като някакви слуги, а ще излезем на кон като мъже и храбри рицари да се срещнем с враговете си.

И те се въоръжили, яхнали коне, взели дълги копия и отишли там, дето много рицари си опитвали силите преди турнира. И щом сър Паломид видял сър Персид, пратил един оръженосец при него и му заръчал:

— Иди при онзи рицар със зеления щит, на който е изобразен червеи лъв, и му кажи, че искам да се сражавам с него, и кажи му още, че името ми е сър Паломид.

И когато сър Персид разбрал какво иска сър Паломид, приготвил се за бой и двамата връхлетели един срещу друг и сър Персид се озовал на земята.

Тогава сър Тристан излязъл напред, за да отмъсти за него. Ала сър Паломид, който бил напълно готов за битката, видял това и го нападнал без предупреждение, когато още не бил затъкнал копието си, та с един удар го повалил през задницата на коня му. Тозчас скокнал сър Тристан на крака и бързо яхнал коня си, люто разгневен и засрамен от това падане. После сър Тристан пратил Гувернал при сър Паломид да го призове на двубой по негово искане.

— Не — отвърнал сър Паломид, — днес няма да се сражавам с онзи рицар, тъй като го познавам по-добре, отколкото той си мисли. Ала ако е толкова разгневен, може да си отмъсти утре при Замъка на девиците, дето ще види и мен, и много други рицари.

Дошъл в туй време сър Динадан и като видял разгневения сър Тристан, не пожелал да му се присмива, а само рекъл:

— Виждате ли, ето доказателство, че колкото и да е храбър един мъж, може да го повалят, и колкото да е мъдър, може да сгреши, и че няма добър ездач, който никога да не е падал от коня.

А сър Тристан бил люто разгневен и казал на сър Пелон и на сър Динадан:

— Ще си отмъстя.

И ето че, както разговаряли, минал край сър Тристан бавно и гордо на кон снажен рицар с черен щит.

— Кой е този рицар? — попитал сър Тристан.

— Познавам го добре — отвърнал сър Персид. — Казва се сър Бриант от Северен Уелс.

А през туй време рицарят отминал и отишъл при другите рицари от Северен Уелс.

Дошъл подир малко и сър Ланселот с щит, върху който бил изобразен гербът на Корнуол, и изпратил оръженосец при сър Бриант да го призове на двубой.

— Тъй да бъде — рекъл сър Бриант, — щом ме предизвикват на двубой, ще сторя каквото мога.

И тогава сър Ланселот тежко повалил сър Бриант от коня му. А сър Тристан се чудел кой е този рицар, дето носел корнуолски щит.

— Който и да е той — рекъл сър Динадан, — сигурен съм, че е от рода на крал Бан, защото те са най-достойните и храбри рицари на света в честен и равен бой.

Сетне дошли двама рицари от Северен Уелс, единият се казвал сър Хю Планински, а другият сър Мадок Планински, и настойчиво призовали сър Ланселот на двубой. И той не им отказал, а се приготвил за битка и с едно копие повалил и двамата през задниците на конете им. И после сър Ланселот си тръгнал.

— Кълна се във Всемилостивия Вог — рекъл сър Тристан, — храбър рицар е онзи с корнуолския щит и язди по-добре от всеки, когото съм виждал до днес.

Тогава кралят на Северен Уелс отишъл при сър Паломид и най-горещо го помолил заради него да се сражава с онзи рицар, дето посрамил толкоз северноуелски рицари.

— Сър — отвърнал сър Паломид, — никак не ми се иска да се сражавам с този рицар поради това, че утре е големият турнир и трябва да бъда бодър за него.

— Моля ви — рекъл кралят на Северен Уелс, — призовете го на двубой.

— Сър — рекъл сър Паломид, — щом настоявате, ще се сражавам с него и ще призова този рицар на двубой, ала често съм виждал хора да си отиват победени, след като сами са предизвикали двубоя.