Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 25

Как вярната любов се сравнява с лятото[1]

 

Така минало времето от Сретение Господне до Великден. И дошъл месец май, когато всяко живо сърце започва да разцъфтява и да дава плод. Защото точно както тревите и дърветата цъфтят и дават плод през май, така и всяко влюбено сърце се оживява и разцъфтява за смели дела. И този весел месец май дава на всеки влюбен смелост да се прояви повече, отколкото през всеки друг месец. И за това има много причини, понеже както тревите и дърветата възраждат сърцата на всеки мъж или жена, така и влюбените си припомнят някогашни ласки и нежности, и много добрини, вече нехайно забравени.

И както зимната виелица погубва и заличава лятната зеленина, така става и при преходната любов между мъж и жена, защото много люде са непостоянни и всекидневно виждаме как при най-лек зимен полъх забравяме и изоставяме вярната си любов по най-дребна причина или съвсем без причина, и то любов твърде скъпа. И който постъпва така, у него няма мъдрост и постоянство, а душевна слабост и крайно безчестие.

Затова, както месец май цъфти и дава плод в безброй градини, нека в сърцето на всеки честен мъж разцъфне преданост на първо място към Бога и после към всеки, комуто се е заклел във вярност. Защото няма достоен мъж или достойна жена, които да не обичат едного повече от другите. А бойната слава не бива да се търси сама за себе си, а за възхвала на Бога и за прослава на дамата на сърцето ти. Такава любов наричам аз любов праведна.

Ала сега хората не могат да любят дори седем дни, без да задоволят всичките си желания. А такава любов не е трайна, защото, ако бъде бързо заситена, нейната жар скоро изтлява. Такава е днес любовта — бързо пламва и бързо угасва. А някога любовта е била по-друга — мъже и жени са се любили седем години, а помежду им не е имало плътски наслади. И ето такава е била любовта по времето на крал Артур.

Затова аз сравнявам днешната любов с лятото и зимата — както лятото е горещо, а зимата студена, така е изменчива и днешната любов. Затова всички вие, които сте влюбени, помнете месец май, както го помнела и кралица Гуиневир, която споменавам тук, тъй като нейната любов е била вярна и затова е имала добър край.

Свършва Книга осемнайсета.
Следва Книга XIX
Бележки

[1] Тази глава е изцяло личен принос на Малори и рязко се отличава със стила си от останалата част на повествованието.