Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 26
Как крал Артур заръчал да повикат лейди Лионес и как тя обявила турнир край своя замък, на който дошли много рицари
Рекли тогаз сър Гауейн и братята му на Артур:
— Сър, ако ни разрешите, ще тръгнем да търсим брат си.
— Не — рекъл сър Ланселот, — не ще се наложи.
А сър Бодуин Британски прибавил:
— По наш съвет кралят ще прати вестител при лейди Лионес и ще я помоли да дойде в този двор колкото може по-скоро. И не се съмнявайте, че тя ще пристигне тук и най-добре ще ви научи къде да го намерите.
— Умни думи казвате — рекъл кралят.
Тогаз написали любезно послание и изпратили с него вестител на път и той препускал ден и нощ, додето стигнал до Гибелния замък. И проводили човек при лейди Лионес, която била в туй време при брат си сър Грингамор заедно със сър Гарет. И когато прочела тя писмото, заръчала на вестоносеца да се върне при крал Артур и казала, че ще го последва незабавно.
Сетне се върнала при сър Грингамор и сър Гарет и им разказала как крал Артур пратил да я викат.
— Това е заради мен — рекъл сър Гарет.
— Сега посъветвайте ме какво да кажа и как да постъпя — рекла лейди Лионес.
— Господарко моя и любов моя — рекъл сър Гарет, — моля ви, в никакъв случай не им откривайте къде съм. Знам, че майка ми е там, а също и братята ми и те скоро ще тръгнат да ме търсят, уверен съм в това. И ето какво искам да кажете на краля, като ви попита за мен. Можете да му кажете, че вашият съвет е, ако той в безкрайната си милост ви разреши да обявите турнир на празника Успение Богородично[1], който рицар се прояви там най-достойно, той да бъде господар вам и на всичките ви земи. Ако пък се случи да е женен, съпругата му да получи златна диадема със скъпоценни камъни на стойност хиляда лири и един бял сокол.
И тъй, поела на път лейди Лионес и отишла при крал Артур и там била приета с подобаваща почит и най-подробно я разпитали крал Артур и кралицата на Оркни. А тя отговорила, че не може да им открие къде е сър Гарет, и ето какво рекла на крал Артур:
— Сър, ще обявя турнир, който да се състои пред замъка ми на Успение Богородично, и ще обявя, че вие, господарю Артур, и вашите рицари ще присъствате. И ще наредя моите рицари да се сражават с вашите и тогава, сигурна съм, ще узнаете нещо за сър Гарет.
— Добре сте го намислили — рекъл крал Артур.
И с туй тя си тръгнала. И започнали двамата с краля усилено да се готвят за турнира.
И когато лейди Лионес стигнала на остров Авильон, дето живеел брат й сър Грингамор, разказала как е постъпила и какво е обещала на крал Артур.
— Горко ми! — рекъл сър Гарет. — За зла чест тъй тежко пострадах, откак дойдох в този замък, че не ще мога да участвам в турнира и да защитя рицарското си достойнство, тъй като не съм оздравял напълно от раните си.
— Не се безпокойте — рекла девицата Линет, — защото аз се заемам за петнайсет дни да ви изцеря, та да възвърнете цялата си предишна сила.
И тогаз тя го намазала с балсами и мехлеми, както си знаела, и скоро той се почувствал по-бодър и здрав от всякога.
Сетне девицата Линет му рекла:
— Изпратете вестител при сър Персант Сини и призовете него и рицарите му да дойдат тук при вас, както ви бяха дали дума. Пратете също вестител при сър Железни, Червения рицар от Червените ливади, и му заръчайте да се яви при вас с цялото си войнство и едва тогаз ще можете да се противопоставите на крал Артур и неговите рицари.
И тъй, сторили както ни посъветвала тя и всички рицари били призовани в Гибелния замък, И като се събрали там, Червения рицар отговорил тъй на лейди Лионес и на сър Гарет и рекъл:
— Господарко моя и господарю мой сър Гарет, трябва да ви съобщя, че се връщам от двора на крал Артур, а с мен бяха и сър Персант Сини, и братята му и там положихме пред него клетва да му се подчиним, както ни заповядахте. Също така аз и сър Персант и братята му се условихме да се сражаваме срещу сър Ланселот и рицарите от двора на крал Артур. И това сторихме от уважение към лейди Лионес и към вас, господарю мой сър Гарет.
— Добре сте сторили — рекъл сър Гарет, — ала бъдете уверени, че не ще е лесно да устоите на тези рицари, тъй като те са най-славните на света. Затуй трябва да свикаме на своя страна мнозина храбри рицари, откъдето успеем да намерим.
И тъй, разгласили те из Англия, Уелс и Шотландия, Ирландия, Корнуол и всички крайбрежни острови, из Бретан и много други земи, че призовават на празника Успение Богородично в Гибелния замък край остров Авильон всички рицари и който дойде, ще може сам да избере дали да се сражава на страната на рицарите от замъка или с войнството на крал Артур. А до деня на турнира оставали два месеца.
И скоро се събрали там много храбри рицари, странстващи по света, и повечето от тях били във вражда с крал Артур и рицарите на Кръглата маса, та се присъединили към дружината от замъка. Първи дошли сър Епиногрус, син на краля на Нортъмбърланд, сър Паломид Сарацина и сър Сафер, брат му, и другият му брат сър Сегуарид, ала те всички били покръстени, а сетне и сър Малгрин, и благородният рицар сър Бриан от Островите, и сър Грумор Груморсон, храбрият шотландски рицар, и сър Карадос от Печалната кула, благороден рицар, и брат му сър Таркуин, и двамата братя сър Арнолд и сър Гаутер, храбри рицари от Корнуол. Дошъл и сър Тристан Лионски, и с него сенешалът сър Динас и сър Садок. И сър Тристан по туй време не бил рицар на Кръглата маса, макар че се славел като един от най-смелите рицари на света.
И тъй, всички тези рицари се присъединили към владетелката на замъка и към Червения рицар от Червените ливади. А колкото до сър Гарет, той се представял за най-обикновен рицар.