Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 26

Как крал Артур заръчал да повикат лейди Лионес и как тя обявила турнир край своя замък, на който дошли много рицари

Рекли тогаз сър Гауейн и братята му на Артур:

— Сър, ако ни разрешите, ще тръгнем да търсим брат си.

— Не — рекъл сър Ланселот, — не ще се наложи.

А сър Бодуин Британски прибавил:

— По наш съвет кралят ще прати вестител при лейди Лионес и ще я помоли да дойде в този двор колкото може по-скоро. И не се съмнявайте, че тя ще пристигне тук и най-добре ще ви научи къде да го намерите.

— Умни думи казвате — рекъл кралят.

Тогаз написали любезно послание и изпратили с него вестител на път и той препускал ден и нощ, додето стигнал до Гибелния замък. И проводили човек при лейди Лионес, която била в туй време при брат си сър Грингамор заедно със сър Гарет. И когато прочела тя писмото, заръчала на вестоносеца да се върне при крал Артур и казала, че ще го последва незабавно.

Сетне се върнала при сър Грингамор и сър Гарет и им разказала как крал Артур пратил да я викат.

— Това е заради мен — рекъл сър Гарет.

— Сега посъветвайте ме какво да кажа и как да постъпя — рекла лейди Лионес.

— Господарко моя и любов моя — рекъл сър Гарет, — моля ви, в никакъв случай не им откривайте къде съм. Знам, че майка ми е там, а също и братята ми и те скоро ще тръгнат да ме търсят, уверен съм в това. И ето какво искам да кажете на краля, като ви попита за мен. Можете да му кажете, че вашият съвет е, ако той в безкрайната си милост ви разреши да обявите турнир на празника Успение Богородично[1], който рицар се прояви там най-достойно, той да бъде господар вам и на всичките ви земи. Ако пък се случи да е женен, съпругата му да получи златна диадема със скъпоценни камъни на стойност хиляда лири и един бял сокол.

И тъй, поела на път лейди Лионес и отишла при крал Артур и там била приета с подобаваща почит и най-подробно я разпитали крал Артур и кралицата на Оркни. А тя отговорила, че не може да им открие къде е сър Гарет, и ето какво рекла на крал Артур:

— Сър, ще обявя турнир, който да се състои пред замъка ми на Успение Богородично, и ще обявя, че вие, господарю Артур, и вашите рицари ще присъствате. И ще наредя моите рицари да се сражават с вашите и тогава, сигурна съм, ще узнаете нещо за сър Гарет.

— Добре сте го намислили — рекъл крал Артур.

И с туй тя си тръгнала. И започнали двамата с краля усилено да се готвят за турнира.

И когато лейди Лионес стигнала на остров Авильон, дето живеел брат й сър Грингамор, разказала как е постъпила и какво е обещала на крал Артур.

— Горко ми! — рекъл сър Гарет. — За зла чест тъй тежко пострадах, откак дойдох в този замък, че не ще мога да участвам в турнира и да защитя рицарското си достойнство, тъй като не съм оздравял напълно от раните си.

— Не се безпокойте — рекла девицата Линет, — защото аз се заемам за петнайсет дни да ви изцеря, та да възвърнете цялата си предишна сила.

И тогаз тя го намазала с балсами и мехлеми, както си знаела, и скоро той се почувствал по-бодър и здрав от всякога.

Сетне девицата Линет му рекла:

— Изпратете вестител при сър Персант Сини и призовете него и рицарите му да дойдат тук при вас, както ви бяха дали дума. Пратете също вестител при сър Железни, Червения рицар от Червените ливади, и му заръчайте да се яви при вас с цялото си войнство и едва тогаз ще можете да се противопоставите на крал Артур и неговите рицари.

И тъй, сторили както ни посъветвала тя и всички рицари били призовани в Гибелния замък, И като се събрали там, Червения рицар отговорил тъй на лейди Лионес и на сър Гарет и рекъл:

— Господарко моя и господарю мой сър Гарет, трябва да ви съобщя, че се връщам от двора на крал Артур, а с мен бяха и сър Персант Сини, и братята му и там положихме пред него клетва да му се подчиним, както ни заповядахте. Също така аз и сър Персант и братята му се условихме да се сражаваме срещу сър Ланселот и рицарите от двора на крал Артур. И това сторихме от уважение към лейди Лионес и към вас, господарю мой сър Гарет.

— Добре сте сторили — рекъл сър Гарет, — ала бъдете уверени, че не ще е лесно да устоите на тези рицари, тъй като те са най-славните на света. Затуй трябва да свикаме на своя страна мнозина храбри рицари, откъдето успеем да намерим.

И тъй, разгласили те из Англия, Уелс и Шотландия, Ирландия, Корнуол и всички крайбрежни острови, из Бретан и много други земи, че призовават на празника Успение Богородично в Гибелния замък край остров Авильон всички рицари и който дойде, ще може сам да избере дали да се сражава на страната на рицарите от замъка или с войнството на крал Артур. А до деня на турнира оставали два месеца.

И скоро се събрали там много храбри рицари, странстващи по света, и повечето от тях били във вражда с крал Артур и рицарите на Кръглата маса, та се присъединили към дружината от замъка. Първи дошли сър Епиногрус, син на краля на Нортъмбърланд, сър Паломид Сарацина и сър Сафер, брат му, и другият му брат сър Сегуарид, ала те всички били покръстени, а сетне и сър Малгрин, и благородният рицар сър Бриан от Островите, и сър Грумор Груморсон, храбрият шотландски рицар, и сър Карадос от Печалната кула, благороден рицар, и брат му сър Таркуин, и двамата братя сър Арнолд и сър Гаутер, храбри рицари от Корнуол. Дошъл и сър Тристан Лионски, и с него сенешалът сър Динас и сър Садок. И сър Тристан по туй време не бил рицар на Кръглата маса, макар че се славел като един от най-смелите рицари на света.

И тъй, всички тези рицари се присъединили към владетелката на замъка и към Червения рицар от Червените ливади. А колкото до сър Гарет, той се представял за най-обикновен рицар.

Бележки

[1] Успение Богородично — църковен празник, 15 август.