Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 21

Как сър Тристан отнел щита от един рицар и как Гувернал му разказал за крал Агуизанс

Обърнал рицарят коня си и се приготвил за бой. И тогава сър Тристан му нанесъл такъв удар с меча си, че той се търколил на земята и тозчас се предал на сър Тристан.

— Щом е тъй, елате с мен — рекъл сър Тристан — и върнете щита на дамата.

И рицарят с мъка се качил на коня си и тръгнал със сър Тристан. И по пътя сър Тристан го попитал как се казва, а той отговорил:

— Името ми е Брюнис Безмилостни.

И като върнал щита на дамата, рицарят рекъл:

— Сър, ето че злото, що извърших с този щит, е поправено.

Тогава сър Тристан го пуснал да си върви, ала по-късно горчиво се каел за това, понеже Брюнис бил заклет враг на мнозина храбри рицари от двора на крал Артур.

Сетне, когато сър Тристан се прибрал в шатъра си, дошъл слугата Гувериал и му разправил за крал Агуизанс и в каква беда бил изпаднал. И разправил още Гувериал на сър Тристан как крал Агуизанс бил призован и обвинен в убийство.

— Кълна се в Бога — рекъл сър Тристан, — от седем години насам не съм получавал по-добра вест, тъй като сега ирландският крал ще се нуждае от моята помощ. Предполагам, че никой рицар в тукашните земи, който не е от Артуровия двор, не ще посмее да се бие със сър Бламор де Ганис. И за да спечеля любовта на ирландския крал, аз ще приема двубоя. Затова, Гувернал, заповядвам ти тозчас да идеш при него.

Тогава Гувернал отишъл при ирландския крал Агуизанс и го поздравил почтително, а кралят го приел и го попитал какво иска.

— Сър — рекъл Гувернал, — има тук наблизо един рицар, който желае да говори с вас. Поръча ми да ви кажа, че е готов да ви служи.

— Кой е този рицар? — запитал кралят.

— Сър — отвърнал той, — името му е сър Тристан Лионски и от благодарност за добрината, която сте проявили към него във вашата страна, иска да ви се отплати тук.

— Хайде, приятелю — рекъл кралят, — да вървим! Води ме при сър Тристан!

И тъй, яхнал кралят дребно конче, взел неколцина другари със себе си и отишъл право в шатъра на сър Тристан. И когато сър Тристан видял краля, втурнал се към него и посегнал да му държи стремето, за да слезе. Ала кралят пъргаво скочил от коня и двамата се прегърнали.

— Милостиви господарю — рекъл сър Тристан, — сполай ви за великодушието, с което ме приехте навремето във вашите земи и владения. И тогава аз ви обещах, че винаги ще ви служа, доколкото е по силите ми.

— Благородни рицарю — рекъл кралят на сър Тристан, — ето че сега имам нужда от вас — никога не съм се нуждаел така от помощта на някой рицар.

— Защо, добри ми господарю? — запитал сър Тристан.

— Ще ви кажа — рекъл кралят. — Призован бях тук от моята страна и обвинен заради смъртта на един рицар, който бе роднина на храбрия рицар сър Ланселот. И затова сър Бламор де Ганис, братът на сър Блеоберис, ме повика да се сражавам с него или да намеря друг рицар да се бие вместо мен. А аз знам твърде добре, че мъжете от рода на крал Бан и сър Ланселот, пък и другите, са отлични рицари и трудно е да им устои човек в битка.

— Сър — рекъл сър Тристан, — заради добрината, която проявихте към мен в Ирландия, и заради моята господарка, дъщеря ви Хубавата Изолда, готов съм да приема този двубой, ала при условие че изпълните две мои желания: първо, да ми се закълнете, че правото е на ваша страна и че никога не сте давали съгласието си да бъде убит онзи рицар. А сетне, сър, след двубоя, ако с божията помощ изляза победител, ще ме възнаградите с онова, което ви поискам, стига да е пето разумно.

— Кълна се в Бога — отвърнал кралят, — ще получите каквото поискате.

— Добре тогава — рекъл сър Тристан.