Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 7
Как сър Ланселот се сражавал срещу сър Мадор за честта на кралицата и как го победил и оправдал кралицата
Тогава кралят повикал онзи рицар и го запитал готов ли е да се сражава за кралицата. А той отвърнал на краля:
— Затуй съм и дошъл, кралю, ала моля ви, не ме бавете повече, тъй като нямам време за бавене. И щом завърши този двубой, трябва час по-скоро да си ида оттук, защото имам работа другаде. И знайте — рекъл рицарят, — че е позор за всички рицари на Кръглата маса да допуснат и разрешат такава благородна дама и милостива кралица като кралица Гуиневир да бъде тъй хулена и позорена пред очите ви.
И всички се чудели кой е този рицар, дето се наема да влезе в този двубой, защото никой не го познал освен сър Борс. Тогава сър Мадор де ла Порт рекъл на краля:
— Скоро ще науча с кого се сражавам.
И тъй, застанали те в двата края на арената, затъкнали копия и с все сила връхлетели един връз друг, та копието на сър Мадор се счупило на парчета, а копието на онзи рицар издържало и той повалил по гръб на земята и сър Мадор, и коня му. Ала той начаса ловко скокнал на крака, вдигнал щит пред гърди, изтеглил меч и викнал на рицаря да слезе от коня, за да се сражават пешком.
Тогава рицарят пъргаво и смело скочил от седлото, вдигнал щит пред гърди и изтеглил меч. Сетне двамата се хвърлили в яростен бой, та си нанесли безчет тежки удари и дълго се дебнели и нападали, отстъпвали и секли един другиго с меч като диви глигани. Така се сражавали те цял час, тъй като сър Мадор бил твърде силен рицар и изпитан в многобройни битки. Най-подир рицарят повалил сър Мадор и пристъпил към него да го притисне по гръб наземи, ала изведнъж сър Мадор се изправил и додето ставал, посякъл рицаря по бедрото, та кръвта буйно рукнала от раната.
И като видял, че е ранен и кръвта му тече, рицарят оставил сър Мадор да се изправи на крака и в миг го ударил с такава мощ по шлема, че той се строполил по гръб на земята, а рицарят се навел да смъкне шлема от главата му. Тогава сър Мадор помолил рицаря да пощади живота му, признал се за победен и оттеглил обвинението си срещу кралицата.
— Няма да ви даря живота — рекъл рицарят, — ако не се закълнете навеки да оттеглите хулите срещу кралицата и не обещаете върху гроба на сър Патрис да не стои надпис, че това предателство е извършено със съгласието на кралица Гуиневир.
— Ще сторя всичко според волята ви — рекъл сър Мадор — и веднъж завинаги оттеглям обвинението си срещу кралицата.
Тогава оръженосецът на сър Мадор вдигнал господаря си и го отнесъл в шатъра му, а другият рицар се приближил до сенника, под който седял крал Артур. А в туй време кралицата вече била дошла при краля и двамата се целунали.
И когато кралят видял рицаря, навел се към него и му благодарил, а същото сторила и кралицата. Сетне кралят го помолил да свали шлема си, да си почине и да пийне бокал вино. И щом свалил шлема, за да отпие от виното, всички рицари начаса познали, че това е сър Ланселот от Езерото. И като разбрал това, кралят хванал кралицата за ръка, отишъл при сър Ланселот и рекъл:
— Сър, хвала вам за бойните подвизи, що извършихте днес заради мен и моята кралица.
— Господарю — рекъл сър Ланселот, — трябва да знаете, че мой дълг е винаги и навсякъде да защищавам вас и кралицата, моята господарка, тъй като вие сте този, що ме посвети във високото рицарско звание, а на същия ден моята господарка, вашата кралица, ми оказа високо благоволение, инак щях да се посрамя. Защото в деня, когато ме посветихте в рицарство, в своята неопитност аз загубих меча си, а моята господарка, кралицата, го намерила и го скрила в шлейфа на дрехата си, та ми го даде, когато той ми потрябва. И ако не бе сторила това, щях да се посрамя пред всички рицари. Затуй, господарю Артур, на този ден й се заклех да бъда неин верен рицар и да я браня в право дело и в неправо.
— Хвала вам за закрилата — рекъл кралят, — и ви уверявам, че ще ви въздам за добрината.
А кралицата все гледала сър Ланселот и тъй горко плачела, та едва не паднала наземи от скръб, защото след злината, що му била сторила, той й отвърнал с такава добрина.
Сетне родствениците на сър Ланселот го заобиколили и много му се радвали. И всички рицари на Кръглата маса, които били в двора по туй време, го поздравили с добре дошъл. После сър Мадор бил изцелен от лечителите, а и раната на сър Ланселот заздравяла. И тогава в двора настъпило голямо веселие и радост.