Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 2

Как сър Ланселот отишъл в замъка и за Светия граал и как Елейн, дъщерята на крал Пелес, заченала Галахад от сър Ланселот

— Сър — рекъл Ланселот, — трябва да знаете, че името ми е Ланселот от Езерото.

— А моето име — рекъл кралят — е Пелес, крал на Незнайната страна[1] и близък роднина на Йосиф Ариматейски.

И двамата се възрадвали на тази среща и отишли в замъка да се подкрепят. И ето че на един прозорец кацнала гълъбица, а в човката й имало малка златна кадилница. И тозчас се разнесъл такъв аромат, сякаш всички благоухания на света били събрани там. И изведнъж на трапезата се появили всякакви ястия и пития, каквито може да си представи човек[2].

Сетне влязла при тях девица, твърде прекрасна и млада, която носела в ръце златен съд, и тозчас кралят коленичил пред него и се помолил, а същото сторили и всички други.

— О, Иисусе Христе — рекъл сър Ланселот, — що значи това?

— Това е най-скъпоценното съкровище на света — отвърнал кралят. — И когато този съд се загуби, дружината на Кръглата маса ще се разпръсне. Знайте, че това, що видяхте тук, е Светия граал.

И така прекарали кралят и сър Ланселот по-голямата част от деня. И кралят твърде силно желаел да намери начин и да накара сър Ланселот да сподели ложето на дъщеря му, хубавата Елейн. И ето за какво — кралят знаел, че дъщеря му ще зачене син от сър Ланселот, който ще бъде наречен сър Галахад, славния рицар, и той ще избави от гибел Незнайната страна и ще заслужи с делата си Светия граал[3].

Тогава една дама на име Бризен отишла при краля и му рекла:

— Сър, трябва да знаете, че сър Ланселот не люби никоя друга дама на света освен кралица Гуиневир. Затова послушайте моя съвет и аз ще сторя тъй, че да се наслади на любовта на дъщеря ви, а да мисли, че е с кралица Гуиневир.

— О, любезна лейди Бризен — рекъл кралят, — надявате ли се да успеете?

— Сър — рекла тя, — кълна се в живота си, че ще получите желаното.

А тази Бризен била една от най-изкусните магьосници в онези дни.

И сторила тя тъй, че дошъл при сър Ланселот един вестител, когото той добре познавал. И този мъж му донесъл уж от кралица Гуиневир пръстен, подобен на онзи, който тя често носела. И като видял сър Ланселот този любовен знак, твърде се възрадвал.

— Къде е моята господарка? — запитал сър Ланселот.

— В замъка Каз — рекъл вестителят, — само на пет мили оттук.

Тогава сър Ланселот решил да иде там още същата нощ. А онази Бризен накарала крал Пелес да изпрати Елейн с двайсет и пет рицари в замъка Каз. И привечер сър Ланселот отишъл в този замък и бил достойно посрещнат от слуги, които взел за доверени придружители на кралица Гуиневир. И като слязъл от коня, сър Ланселот попитал къде е кралицата, а лейди Бризен отвърнала, че е в постелята си. Сетне слугите се разотишли, а сър Ланселот въвели в покоите.

Тогава дамата Бризен донесла на сър Ланселот бокал с вино. И щом изпил виното, той така се замаял и обезумял от страст, че никак не се бавил, а тозчас легнал в постелята и си мислел, че девицата Елейн е кралица Гуиневир. И вярвайте, сър Ланселот бил твърде щастлив, а и лейди Елейн била щастлива, че сър Ланселот е в прегръдките й. Защото тя добре знаела, че тази нощ ще зачене сър Галахад, който ще стане най-славният рицар на света. И така лежали те заедно до късно сутринта, ала всички прозорци и пролуки в тези покои били здраво затулени, та не прониквала дневна светлина.

Най-подир сър Ланселот се опомнил, станал и отишъл при прозореца.

Бележки

[1] Страната, на която е владетел крал Пелес и в която се намира Светия граал, се нарича на други места в книгата Пуста или Мъртва земя. Даденото тук название насочва към келтската фолклорна традиция, според която крал Пелес е владетел на „нетукашна, отвъдна страна“, т.е. „земя не от тоя свят“.

[2] Тази неведнъж споменавана от Малори магическа сила на Светия граал да дарява не само духовни, но и материални блага се корени в свързването на християнския мит с по-стария гръцки и келтски мит за „рога на изобилието“.

[3] Да се заслужи или постигне Светия граал не означавало, че този, който постигне това, ще притежава свещения съсъд, а че ще заслужи висшето право да го лицезре и да стане рицар на Христа. Това можел да постигне единствено рицар, чист от всякакви прегрешения, а такива рицари се оказват само Галахад, Персивал и отчасти Борс. С постигането на Граала се вдига и проклятието, което тегне над Незнайната страна поради Пагубния удар, нанесен на крал Пелам от Балин (вж. Книга втора, глава 15). В произведението на Малори има известно объркване на името на този крал — Пелам, Пелес, Пелеас, — което и досега не е напълно изяснено от изследователите на огромния корпус артуровски легенди.