Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 2
Как сър Ланселот отишъл в замъка и за Светия граал и как Елейн, дъщерята на крал Пелес, заченала Галахад от сър Ланселот
— Сър — рекъл Ланселот, — трябва да знаете, че името ми е Ланселот от Езерото.
— А моето име — рекъл кралят — е Пелес, крал на Незнайната страна[1] и близък роднина на Йосиф Ариматейски.
И двамата се възрадвали на тази среща и отишли в замъка да се подкрепят. И ето че на един прозорец кацнала гълъбица, а в човката й имало малка златна кадилница. И тозчас се разнесъл такъв аромат, сякаш всички благоухания на света били събрани там. И изведнъж на трапезата се появили всякакви ястия и пития, каквито може да си представи човек[2].
Сетне влязла при тях девица, твърде прекрасна и млада, която носела в ръце златен съд, и тозчас кралят коленичил пред него и се помолил, а същото сторили и всички други.
— О, Иисусе Христе — рекъл сър Ланселот, — що значи това?
— Това е най-скъпоценното съкровище на света — отвърнал кралят. — И когато този съд се загуби, дружината на Кръглата маса ще се разпръсне. Знайте, че това, що видяхте тук, е Светия граал.
И така прекарали кралят и сър Ланселот по-голямата част от деня. И кралят твърде силно желаел да намери начин и да накара сър Ланселот да сподели ложето на дъщеря му, хубавата Елейн. И ето за какво — кралят знаел, че дъщеря му ще зачене син от сър Ланселот, който ще бъде наречен сър Галахад, славния рицар, и той ще избави от гибел Незнайната страна и ще заслужи с делата си Светия граал[3].
Тогава една дама на име Бризен отишла при краля и му рекла:
— Сър, трябва да знаете, че сър Ланселот не люби никоя друга дама на света освен кралица Гуиневир. Затова послушайте моя съвет и аз ще сторя тъй, че да се наслади на любовта на дъщеря ви, а да мисли, че е с кралица Гуиневир.
— О, любезна лейди Бризен — рекъл кралят, — надявате ли се да успеете?
— Сър — рекла тя, — кълна се в живота си, че ще получите желаното.
А тази Бризен била една от най-изкусните магьосници в онези дни.
И сторила тя тъй, че дошъл при сър Ланселот един вестител, когото той добре познавал. И този мъж му донесъл уж от кралица Гуиневир пръстен, подобен на онзи, който тя често носела. И като видял сър Ланселот този любовен знак, твърде се възрадвал.
— Къде е моята господарка? — запитал сър Ланселот.
— В замъка Каз — рекъл вестителят, — само на пет мили оттук.
Тогава сър Ланселот решил да иде там още същата нощ. А онази Бризен накарала крал Пелес да изпрати Елейн с двайсет и пет рицари в замъка Каз. И привечер сър Ланселот отишъл в този замък и бил достойно посрещнат от слуги, които взел за доверени придружители на кралица Гуиневир. И като слязъл от коня, сър Ланселот попитал къде е кралицата, а лейди Бризен отвърнала, че е в постелята си. Сетне слугите се разотишли, а сър Ланселот въвели в покоите.
Тогава дамата Бризен донесла на сър Ланселот бокал с вино. И щом изпил виното, той така се замаял и обезумял от страст, че никак не се бавил, а тозчас легнал в постелята и си мислел, че девицата Елейн е кралица Гуиневир. И вярвайте, сър Ланселот бил твърде щастлив, а и лейди Елейн била щастлива, че сър Ланселот е в прегръдките й. Защото тя добре знаела, че тази нощ ще зачене сър Галахад, който ще стане най-славният рицар на света. И така лежали те заедно до късно сутринта, ала всички прозорци и пролуки в тези покои били здраво затулени, та не прониквала дневна светлина.
Най-подир сър Ланселот се опомнил, станал и отишъл при прозореца.