Томас Малори
Смъртта на Артур (459)

Глава 3

Как известили на сър Ланселот, че кралицата е пленена, и как сър Мелиагант устроил засада на Ланселот

И тъй, по заповед на кралицата те прекратили битката и качили ранените рицари на конете, едни седнали, други легнали напряко, та печално било да ги гледа човек. Тогава сър Мелиагант наредил на кралицата и рицарите й никой да не се отделя от дружината, тъй като твърде се боял да не би сър Ланселот от Езерото да узнае за случилото се.

Ала кралицата се досетила за това и тайно повикала при себе си един свой паж, накарала го да яхне бърз кон и му рекла:

— Иди в сгоден час и занеси този пръстен на сър Ланселот от Езерото и му кажи, в името на любовта му към мен, да дойде и да ме избави, ако желае някога отново да й се наслади. И не щади коня ни по суша, ни по вода.

И тъй, издебнал пажът сгоден час, пришпорил в миг коня и препуснал с все сила. И като го видял сър Мелиагант да се отдалечава така, досетил се, че кралицата му е заръчала да извести сър Ланселот. И тозчас онези от хората му, що яздели най-бързи коне, подгонили пажа и стреляли по него, ала той скоро се изгубил. И тогава сър Мелиагант рекъл на кралицата:

— Господарко, вие искате да ме измамите, ала аз ще направя тъй, че сър Ланселот няма лесно да стигне при вас.

После повел кралицата и всички други към замъка си и препуснал с най-голяма бързина. И по пътя сър Мелиагант устроил засада и оставил там най-добрите стрелци от тамошните земи, трийсет на брой, за да издебнат сър Ланселот. И заръчал им той, ако видят да идва по пътя рицар на бял кон, непременно да убият коня му и рекъл:

— Ала каквото и да се случи, не влизайте в бой с него самия, тъй като не е по силите ви да го сразите.

И след като всичко туй било сторено, те отишли в замъка. Ала кралицата не позволила нито някой от десетте рицари, нито дамите й да се отделят от нея, а им заповядала да бъдат винаги наблизо. И в книгата се казва, че сър Мелиагант не смеел да употреби насилие от страх пред гнева на сър Ланселот, тъй като подозирал, че той е известен за станалото.

И тъй, след като пажът се отскубнал от хората на сър Мелиагант, бързо стигнал в Уестминстър и веднага намерил сър Ланселот. Разказал му всичко, както заръчала кралицата, и му дал пръстена й.

— Горко ми — рекъл сър Ланселот, — ще се посрамя навеки, ако не успея да избавя тази благородна дама от позор.

И без да се бави, заповядал да му донесат доспехите, а пажът разказал на сър Ланселот как храбро се били десетте рицари, как сър Пелеас, сър Железни, сър Брандилес и сър Персант Сини до края не отстъпили, ала над всички се отличил сър Пелеас, комуто никой не могъл да устои. И разказал му още как и десетимата се сражавали, додето най-после били повалени наземи, и как кралицата, за да спаси живота им, се съгласила да тръгне със сър Мелиагант.

— Уви — рекъл сър Ланселот, — нима тази благородна дама е обречена на гибел? И цяла Франция да ми предложат, пак бих предпочел сега да съм при нея с вярно оръжие в ръка.

И след като сър Ланселот се въоръжил и яхнал коня, заръчал на пажа да извести сър Лавейн, че ненадейно е заминал и по каква причина.

— И помоли го, в името на обичта му към мен, начаса да ме последва и да не спира за почивка, додето стигне в замъка, над който властва и господства сър Мелиагант. Там, ако съм жив, ще чуе вести за мен и двамата ще избавим кралицата и десетте рицари, които този сър Мелиагант изменнически е пленил, защото, кълна се, и той, и всичките му хора ще изпитат гнева ми.