Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 3

Как сър Тристан тръгнал да търси могъщия рицар, който бил повалил него и мнозина рицари на Кръглата маса

Дълго яздил сър Тристан подир могъщия рицар, додето най-сетне видял една дама да лежи и да оплаква мъртъв рицар.

— Любезна господарко — запитал сър Тристан, — кой уби господаря ви?

— Сър — отвърнала тя, — както си почивахме тук с моя господар, мина един рицар на кон и го запита отде е, а господарят ми каза, че е от двора на крал Артур. Щом чу това, могъщият рицар рече: „Ще се сражавам с теб, защото ненавиждам всички от Артуровия двор.“ Тогаз моят господар, който сега лежи тук мъртъв, яхна коня си и се хвърли в бой с могъщия рицар, ала той промуши господаря ми с копието си и ми причини дълбока мъка и печал.

— Голяма е скръбта ми за сполетялата ви тежка беда — рекъл сър Тристан, — ала ще бъдете ли така любезна да ми кажете името на съпруга си?

— Сър — отвърнала тя, — името му беше Галардон и знайте, че след време щеше да стане славен рицар.

И тъй, простил се сър Тристан с опечалената дама и две нощи прекарал под открито, небе. Най-подир, на третия ден, намерил сър Гауейн и сър Блеоберис тежко ранени в една колиба в гората. Тогава сър Тристан ги запитал срещали ли са такъв и такъв рицар, с такива и такива доспехи и с покрит щит.

— Любезни сър, за голяма наша беда срещнахме такъв рицар — отвърнали двамата рицари, а сетне сър Гауйен рекъл: — Най-напред повали другаря ми, сър Блеоберис, и люто го рани, защото той ме посъветва да не се сражавам с него, тъй като рицарят бил твърде силен за мен. Ала могъщият рицар взе думите му за подигравка и каза, че му се бил присмивал. Тогава двамата се хвърлиха един срещу друг и той рани другаря ми. Сетне аз, за да не се посрамя, трябваше да вляза в двубой с него. Ала още с първия удар той повали и мен, и коня ми наземи, та едва не ме погуби, а после обърна коня и си отиде. Затуй ви казваме — в лош час го срещнахме.

— Любезни рицари — рекъл сър Тристан, — по същия начин се би той с мен и с друг един рицар на име Паломид, та ни повали и двамата и ни рани тежко.

— Заклевам ви — рекъл сър Гауейн, — оставете го да си върви по пътя и не го търсете повече, защото, главата си давам, ако на следващия празник на Кръглата маса не го срещнем там.

— Кълна се — рекъл сър Тристан, — че не ще намеря покой, додето не го открия.

Тогава сър Гауейн го попитал как му е името и той рекъл:

— Казвам се сър Тристан.

Сетне те също му доверили кои са и сър Тристан се простил с тях и продължил по пътя си. И случило се, че на една ливада срещнал сър Кей сенешала и сър Динадан.

— Какви вести има към вас, благородни рицари? — запитал сър Тристан.

— Не са добри — отвърнали рицарите.

— Защо? — запитал сър Тристан. — Моля ви, кажете ми, тъй като търся един рицар.

— Какъв е гербът му? — рекъл сър Кей.

— Щитът му е покрит изцяло с плат — отвърнал сър Тристан.

— Кълна се в живота си — рекъл сър Кей, — това е същият рицар, когото срещнахме. Тази нощ се подслонихме в дома на една вдовица. Там беше и този рицар. И като узна, че сме от Артуровия двор, наговори множество недостойни неща за краля и особено за кралица Гуиневир и по тази причина на сутринта се сражавахме с него. Ала още при първия сблъсък той ме повали от коня и зле ме рани, а когато другарят ми, сър Динадан, ме видя да лежа ранен на земята, не се опита да отмъсти за мен, а избяга. И тъй, рицарят си отиде.

Сетне сър Тристан ги попитал как се казват и те му открили имената си.

Тогава сър Тристан се простил със сър Кей и сър Динадан и като прекосил една гора, стигнал сред голяма равнина, дето видял манастир. И там си починал шест дни при един добър човек.