Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 6

Как крал Артур изпратил сър Гауейн и други рицари при Луций, как те били нападнати и излезли от битката с чест

Тогаз крал Артур заръчал да извикат сър Гауейн, сър Борс, сър Лионел и сър Бедивер и им заповядал да отидат право при сър Луций.

— Кажете му бързо да напусне моите земи, а не се ли съгласи, нека веднага да се приготви за бой и да не измъчва повече беззащитния народ.

И без да се бавят, тези благородни рицари яхнали конете си и като стигнали в гората, видели на една поляна край река множество шатри от разноцветна коприна, а в средата бил разпънат шатърът на императора и над него стоял гербът му — орел с разперени крила. Към този шатър тръгнали рицарите и решили сър Гауейн и сър Борс да предадат посланието, а сър Лионел и сър Бедивер да останат прикрити в храсталака.

И тогаз сър Гауейн и сър Борс изпълнили нареждането и заповядали на Луций от името на Артур да напусне страната или веднага да се приготви за бой. А Луций им отговорил:

— Върнете се при своя господар и му кажете, че ще покоря и него, и земите му.

Разгневил се при тези думи сър Гауейн и рекъл:

— Предпочитам да се сражавам с теб, нежели да притежавам цяла Франция.

— И аз предпочитам да се сражавам с теб — рекъл сър Борс, — нежели да владея над Бретан и Бургундия.

Тогаз един рицар на име сър Гайн, близък роднина на императора, рекъл:

— Я гледай, много високомерни били тези британци, та се перчат и хвалят, сякаш целият свят е техен.

Тогаз сър Гауейн жестоко се оскърбил и като изтеглил меча си, отсякъл му главата. Сетне двамата обърнали конете и препуснали през гори и води, докато стигнали мястото, дето ги чакали сър Лионел и сър Бедивер.

Ала римляните ги следвали по петите, кой на кон, кой пешком, и тъй прекосили полето и навлезли в гората. Тогаз сър Борс обърнал коня и видял да се приближава бързо към него рицар на кон. И като вдигнал копието си, пронизал го и той паднал мъртъв на земята. Сетне дошъл Калибурн, един от най-силните воини на Павия, и повалил мнозина от Артуровите рицари. И когато сър Борс го видял да върши такива злини, втурнал се срещу него, пронизал гърдите му и той паднал мъртъв на земята. После сър Фелденек поискал да отмъсти на сър Гауейн за смъртта на Гайн, ала Гауейн бил нащрек и с такава сила му нанесъл удар по главата, та мечът се спрял едва в гърдите му.

Сетне се върнал при другарите си и всички заедно излезли от засадата и се нахвърлили върху римляните, поваляли ги, посичали ги и ги обърнали в бягство.

А благородните рицари ги преследвали чак до шатрите им.

Подир туй римляните събрали още войска, дошли и пехотинци, и станало ново сражение, а толкоз многобройни били враговете, че сър Борс и сър Берел паднали в плен. И щом сър Гауейн видял това, взел със себе си храбрия рицар сър Идрус и се зарекъл, че няма да се яви пред Артур, додето не ги избави. Изтеглил тогаз добрия си меч Галатин и препуснал към тези, що отвеждали рицарите. Ударил рицаря, дето водел сър Борс, и като освободил сър Борс, предал го на другарите си. По същия начин сър Идрус спасил сър Берел.

Тогава сражението станало толкова ожесточено, че голяма опасност заплашвала нашите рицари. Затова сър Гауейн изпратил вест на крал Артур да им се притече бързо на помощ и добавил:

— Защото аз съм тежко ранен, а за пленниците, които взехме, можем да получим преголям откуп.

И тъй, пратеникът отишъл при краля и му предал вестта. Тогаз кралят заповядал да съберат войската, ала ето че, още преди да потегли, пристигнали римски пленници, тъй като сър Гауейн и другарите му взели надмощие над римляните и ги обърнали в бягство. Сетне поели назад и се върнали с дружината си, без да изгубят ни един достоен рицар, и само сър Гауейн бил тежко ранен. Тогаз кралят наредил да прегледат раните му и го утешил с благи думи.

Тъй започнал първият поход на британците срещу римляните и повече от десет хиляди римляни паднали убити, та големи били радостта и ликуването сред войската на крал Артур тази нощ. А на сутринта кралят изпратил римските пленници в Париж под охраната на сър Ланселот, сър Кадор и много рицари.