Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 2

За мъртвия старец и как искали да го посекат, ала не могли, и как сър Ланселот взел власеницата на мъртвеца

— Сетне графът и Агарус се помирили и графът дал дума никога вече да не воюва с него. И тогава този старец, що лежи тук мъртъв, се завърнал в отшелническата обител. Ала графът проводил при него двама свои племенници да му отмъстят. И тъй, един ден те дошли и заварили този старец да служи литургия, та почакали, додето свършил. После се нахвърлили върху му и изтеглили мечове да го убият, ала мечовете се отплеснали от него като от стомана, тъй като Всевишният Бог, комуто той служел, го закрилял. Тогава те вдигнали висока клада и свалили одеждите и власеницата от гърба му. А той им рекъл: „Нима сте намислили да ме изгорите? Не е във ваша власт да ме погубите и не ще пламне дори един конец от дрехата, що покрива тялото ми.“ — „Тъй ли? — рекъл един от тях. — Ще опитаме.“ И както го били съблекли, сложили му тази риза и го хвърлили в огъня. И лежал той сред пламъците на кладата цялата тази нощ, додето съмнало, ала не умрял. Едва на сутринта, като дойдох тук, намерих го умрял. Ала ни конец от дрехата, ни кожата му бяха обгорени, та аз с велик страх го вдигнах от огъня и го донесох тук, дето го виждате. А сега пуснете ме да си вървя, защото ви разказах самата истина.

И тозчас си отишъл той сред бурен вятър. Тогава светият старец и сър Ланселот твърде се възрадвали на чудото. И тази нощ сър Ланселот се подслонил при светия старец.

— Сър — запитал старецът, — не сте ли вие сър Ланселот от Езерото?

— Тъй е — отвърнал той.

— Какво търсите в тези земи?

— Сър — рекъл сър Ланселот, — поел съм да търся Светия граал.

— Колкото до това — рекъл онзи, — можете да го търсите, ала и тук да беше, пак нямаше да го видите, както слепецът не може да види блясъка на меч, защото сте грешен, макар инак да сте били по-достоен от всеки друг мъж на света.

Тогава сър Ланселот заплакал. А светият старец му рекъл:

— Изповядахте ли се, преди да се отправите да търсите Светия граал?

— Да, сър — рекъл сър Ланселот.

И тъй, на сутринта, след като светият старец отслужил светата литургия, те погребали мъртвеца. После сър Ланселот рекъл:

— Отче, какво да правя сега?

— Ето какво — рекъл старецът, — вземете власеницата на този свят мъж и я носете на гола снага и това ще ви донесе велика полза.

— Сър, тъй и ще сторя — рекъл сър Ланселот.

— Повелявам ви също, додето търсите Светия граал, да не ядете месо, да не пиете вино и всеки ден да очиствате душата си на утринна литургия, ако има наблизо света обител.

И Ланселот взел власеницата и я надянал на тялото си, а като наближило време за вечерня, разделили се със стареца.

И ето че скоро навлязъл сред гъста гора и там срещнал една благородна дама, яхнала бял жребец, и тя го запитала:

— Благородни рицарю, накъде отивате?

— Повярвайте, девице — рекъл Ланселот, — и сам не зная накъде отивам, а вървя наслуки.

— Ах, сър Ланселот — рекла тя, — добре ми е известно какво търсите, ала ще ви кажа, че преди време бяхте по-близо до целта си, нежели днес. И скоро сам ще разберете това по-ясно от всякога и ще се убедите.

Тогава сър Ланселот я запитал къде може да намери подслон тази нощ.

— Ни днес, ни тази нощ не ще намерите подслон, ала утре ще намерите и подслон, и утеха във вашите съмнения.

Сетне сър Ланселот я оставил с милостта божия. И така яздил той, додето стигнал до един кръст и под него решил да се подслони за през нощта.