Томас Малори
Смъртта на Артур (238)

Глава 42

Как Вълшебницата Морган погребала възлюбения си и как сър Тристан възхвалил сър Ланселот и рода му

Сега да оставим сър Тристан и да разкажем за смъртно ранения рицар. Слугата му слязъл от коня си, свалил шлема от главата на господаря си и го запитал жив ли е още.

— Жив съм — отвърнал рицарят, — ала не за дълго. Затова качи ме на коня, скочи и ти зад мен и ме дръж здраво да не падна, а сетне ме заведи при кралица Морган Вълшебницата. Усещам, че смъртта нахлува дълбоко в сърцето ми и няма да оживея, та искам да поговоря с нея, преди да умра — инак душата ми е обречена на гибел.

И тъй, с голяма мъка слугата го занесъл в замъка и там сър Хемисон паднал мъртъв.

И когато Вълшебницата Морган видяла, че е мъртъв, безмерно се наскърбила. После заръчала да свалят доспехите му и да го сложат в гробница. И над гробницата наредила да напишат: „Тук почива сър Хемисон, убит от ръката на сър Тристан Лионски.“

Сега да се върнем при сър Тристан, който запитал рицаря, дето го приютил, дали е виждал наскоро някои странстващи рицари.

— Сър — отвърнал той, — миналата нощ отседна тук сър Ектор де Марис. С него беше и една девица, която ми каза, че бил сред най-храбрите рицари на света.

— Това не е вярно — отвърнал сър Тристан, — защото познавам четирима по-храбри рицари от неговия род — първият е сър Ланселот, най-храбрият рицар, а после следват сър Борс де Ганис, сър Блеоберис, сър Бламор де Ганис и сър Гахерис.

— Не съм съгласен — рекъл домакинът, — сър Гауейн е по-храбър от него.

— Не е вярно — рекъл сър Тристан, — сражавал съм се и с двамата и се убедих, че сър Гахерис е по-храбър рицар. Също и сър Ламорак — и той не отстъпва на никой от другите, а само на сър Ланселот.

— Защо не споменавате сър Тристан? — запитал домакинът. — Аз го смятам за не по-малко храбър от тях.

— Не познавам сър Тристан — рекъл сър Тристан.

Така разговаряли те и се шегували до късна нощ, а сетне легнали да спят. И на сутринта сър Тристан се сбогувал с домакина си и поел към Твърдата скала и никакви нови приключения не му се случили по пътя. И така яздил той без почивка, додето стигнал при замъка и там видял петстотин шатъра.