Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 42

Как Вълшебницата Морган погребала възлюбения си и как сър Тристан възхвалил сър Ланселот и рода му

Сега да оставим сър Тристан и да разкажем за смъртно ранения рицар. Слугата му слязъл от коня си, свалил шлема от главата на господаря си и го запитал жив ли е още.

— Жив съм — отвърнал рицарят, — ала не за дълго. Затова качи ме на коня, скочи и ти зад мен и ме дръж здраво да не падна, а сетне ме заведи при кралица Морган Вълшебницата. Усещам, че смъртта нахлува дълбоко в сърцето ми и няма да оживея, та искам да поговоря с нея, преди да умра — инак душата ми е обречена на гибел.

И тъй, с голяма мъка слугата го занесъл в замъка и там сър Хемисон паднал мъртъв.

И когато Вълшебницата Морган видяла, че е мъртъв, безмерно се наскърбила. После заръчала да свалят доспехите му и да го сложат в гробница. И над гробницата наредила да напишат: „Тук почива сър Хемисон, убит от ръката на сър Тристан Лионски.“

Сега да се върнем при сър Тристан, който запитал рицаря, дето го приютил, дали е виждал наскоро някои странстващи рицари.

— Сър — отвърнал той, — миналата нощ отседна тук сър Ектор де Марис. С него беше и една девица, която ми каза, че бил сред най-храбрите рицари на света.

— Това не е вярно — отвърнал сър Тристан, — защото познавам четирима по-храбри рицари от неговия род — първият е сър Ланселот, най-храбрият рицар, а после следват сър Борс де Ганис, сър Блеоберис, сър Бламор де Ганис и сър Гахерис.

— Не съм съгласен — рекъл домакинът, — сър Гауейн е по-храбър от него.

— Не е вярно — рекъл сър Тристан, — сражавал съм се и с двамата и се убедих, че сър Гахерис е по-храбър рицар. Също и сър Ламорак — и той не отстъпва на никой от другите, а само на сър Ланселот.

— Защо не споменавате сър Тристан? — запитал домакинът. — Аз го смятам за не по-малко храбър от тях.

— Не познавам сър Тристан — рекъл сър Тристан.

Така разговаряли те и се шегували до късна нощ, а сетне легнали да спят. И на сутринта сър Тристан се сбогувал с домакина си и поел към Твърдата скала и никакви нови приключения не му се случили по пътя. И така яздил той без почивка, додето стигнал при замъка и там видял петстотин шатъра.