Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 42
Как Вълшебницата Морган погребала възлюбения си и как сър Тристан възхвалил сър Ланселот и рода му
Сега да оставим сър Тристан и да разкажем за смъртно ранения рицар. Слугата му слязъл от коня си, свалил шлема от главата на господаря си и го запитал жив ли е още.
— Жив съм — отвърнал рицарят, — ала не за дълго. Затова качи ме на коня, скочи и ти зад мен и ме дръж здраво да не падна, а сетне ме заведи при кралица Морган Вълшебницата. Усещам, че смъртта нахлува дълбоко в сърцето ми и няма да оживея, та искам да поговоря с нея, преди да умра — инак душата ми е обречена на гибел.
И тъй, с голяма мъка слугата го занесъл в замъка и там сър Хемисон паднал мъртъв.
И когато Вълшебницата Морган видяла, че е мъртъв, безмерно се наскърбила. После заръчала да свалят доспехите му и да го сложат в гробница. И над гробницата наредила да напишат: „Тук почива сър Хемисон, убит от ръката на сър Тристан Лионски.“
Сега да се върнем при сър Тристан, който запитал рицаря, дето го приютил, дали е виждал наскоро някои странстващи рицари.
— Сър — отвърнал той, — миналата нощ отседна тук сър Ектор де Марис. С него беше и една девица, която ми каза, че бил сред най-храбрите рицари на света.
— Това не е вярно — отвърнал сър Тристан, — защото познавам четирима по-храбри рицари от неговия род — първият е сър Ланселот, най-храбрият рицар, а после следват сър Борс де Ганис, сър Блеоберис, сър Бламор де Ганис и сър Гахерис.
— Не съм съгласен — рекъл домакинът, — сър Гауейн е по-храбър от него.
— Не е вярно — рекъл сър Тристан, — сражавал съм се и с двамата и се убедих, че сър Гахерис е по-храбър рицар. Също и сър Ламорак — и той не отстъпва на никой от другите, а само на сър Ланселот.
— Защо не споменавате сър Тристан? — запитал домакинът. — Аз го смятам за не по-малко храбър от тях.
— Не познавам сър Тристан — рекъл сър Тристан.
Така разговаряли те и се шегували до късна нощ, а сетне легнали да спят. И на сутринта сър Тристан се сбогувал с домакина си и поел към Твърдата скала и никакви нови приключения не му се случили по пътя. И така яздил той без почивка, додето стигнал при замъка и там видял петстотин шатъра.