Томас Малори
Смъртта на Артур (41)

Глава 13

Как Балин и девицата срещнали един рицар, когото Гарлон убил по същия начин, и как девицата дала от кръвта си поради обичая на един замък

И тъй, Балин и девицата навлезли в една гора и там срещнали рицар, който се връщал от лов, и той запитал Балин защо е толкова тъжен.

— Не желая да ви кажа — отвърнал Балин.

— Ех — рекъл рицарят, — ако имах въоръжение като вашето, щях да се бия с вас.

— Няма да стане нужда — отвърнал Балин, — защото не се боя да ви кажа. — И му разказал всичко както си било.

— Аха — рекъл рицарят, — такава ли била работата? Кълна се във всичко най-свято, че няма да се отделя от вас, додето съм жив.

И те отишли в хана, въоръжили се и поели на път. И като минавали покрай една отшелническа обител недалеч от никакви гробища, дошъл невидимият рицар Гарлон и ударил с копие рицаря Перин де Маунтбелиард и го повалил.

— Горко ми! — рекъл рицарят. — Убит съм от този коварен рицар, дето обикаля земята невидим.

— Уви! — рекъл Балин. — Това не е първото зло, що ми е сторил.

И сетне двамата с отшелника погребали рицаря под богато украсена плоча в една кралска гробница.

Ала на следващата сутрин намерили отгоре надпис със златни букви, в който се казвало, че: СЪР ГАУЕЙН ЩЕ ОТМЪСТИ НА КРАЛ ПЕЛИНОР ЗА СМЪРТТА НА БАЩА СИ, КРАЛ ЛОТ.

Скоро след това девицата и Балин стигнали до един замък и Балин слязъл от коня и се запътил заедно с девицата към замъка. Ала щом Балин прекрачил под свода на портала, подвижната решетка се спуснала зад гърба му и много мъже се нахвърлили върху девицата и искали да я убият. Когато Балин видял това, дълбоко се огорчил, че не може да й помогне. Качил се тогава на кулата и скочил от стената в рова, без да се нарани. След това изтеглил меча и искал да се сражава с тях. Ала всички рекли, че не, нямало да се сражават с него, тъй като просто изпълнявали един стар обичай на замъка. И му разказали, че от много години тяхната господарка била болна и нямало да оздравее, додето не получи сребърен съд, пълен с кръвта на непорочна девица, кралска дъщеря.

— И затова обичаят на замъка повелява да не пускаме никоя девица да мине оттук, без да напълни един сребърен съд с кръвта си — рекли те.

— Тъй да бъде — рекъл Балин, — ще даде девицата от своята кръв колкото може, ала додето съм жив, няма да позволя да я погубите.

И тъй, Балин я накарал да даде доброволно от кръвта си, ала нейната кръв не помогнала на господарката на замъка. И тази нощ Балин и девицата останали там и били приети много добре, а на сутринта отново поели по пътя си. И както се разказва по-късно в книгата за Светия граал, сестрата на сър Персивал излекувала с кръвта си тази дама, ала от това самата тя умряла^[1].