Томас Малори
Смъртта на Артур (504)

Глава 13

Как сър Ектор намерил брат си сър Ланселот мъртъв и как Константин се възкачил на трона след Артур, и за края на тази книга

И като чул шум и видял светлина в параклиса на Веселата стража, сър Ектор скочил от коня и влязъл вътре. И там видял хора да пеят и ридаят и те всички познали сър Ектор, ала той не ги познал.

Тогаз сър Борс се приближил до него и му казал, че брат му сър Ланселот лежи там мъртъв. А сър Ектор захвърлил щита, меча и шлема и като видял лика на сър Ланселот, паднал в несвяст. И когато се съвзел, оплакал брата си с тъй скръбни жалби, че никой човешки език не може да ги предаде.

— Ах, Ланселот — рекъл той, — ти беше пръв сред всичките християнски рицари! И смея да кажа сега, сър Ланселот, когато лежиш тук мъртъв, че нямаше на тави земя рицар, равен на теб. И ти беше най-учтивият рицар, що някога е носил щит. И от всички рицари, що някога са яхали кон, ти беше най-верният приятел на тез, които те обичаха. И от всички грешници ти беше най-верният мъж, що нявга е любил жена. И ти беше най-милостивият мъж, що нявга е нанасял удар с меч. И ти беше най-личният от всички рицари, що нявга са влизали в бой. И ти беше най-смиреният и най-благородният мъж, що нявга се е хранил на трапеза между дами. И ти беше най-суровият противник за смъртния си враг, що нявга е затъквал копие.

И нямали край сълзите и жалбите. Така държали тялото на сър Ланселот в параклиса петнайсет дни, а после го погребали с най-голяма тържественост.

Сетне, без да бързат, всички се отправили с кентърбърийския епископ към неговата обител и останали там повече от месец.

Подир това сър Константин, син на сър Кадор Корнуолски, бил избран за крал на Англия. И той бил благороден рицар и достойно управлявал кралството. И този крал Константин заръчал да повикат кентърбърийския епископ, тъй като научил къде е. И той поел отново епархията си и напуснал отшелническата обител. А сър Бедивер останал там като отшелник до края на живота си.

След това сър Борс де Ганис, сър Ектор де Марис, сър Гахалантин, сър Галихуд, сър Галиходин, сър Бламор, сър Блеоберис, сър Вилиар Храбри и сър Кларус Клермонтски, всички се върнали в своите земи. Макар че крал Константин желаел да ги прибере в двора си, те отказали да останат повече в това кралство. И всички живели свят живот в собствените си земи.

В някои английски книги се споменава, че след смъртта на сър Ланселот те не били напуснали Англия, ала това са измислици на съчинители. Защото френската книга разказва, а тя е най-правдива, че сър Борс, сър Ектор, сър Бламор и сър Блеоберис отишли в Светите места, дето живял и умрял Иисус Христос, след като сложили ред във владенията си, защото в книгата се казва, че преди да си иде от този свят, сър Ланселот им бил заръчал да сторят това. И тези четирима рицари водили много сражения против неверниците турци. И умрели на един разпети петък за Славата Господня.

Това е краят на цялата книга за крал Артур и за благородните му рицари на Кръглата маса, които, когато били всички заедно, достигали на брой точно сто и четирийсет. И това е краят на разказа за смъртта на Артур. И умолявам ви, благородни господа и дами, които сте прочели тази книга за Артур и неговите рицари от начало до край, молете се за мен, додето съм жив, да ми изпрати Бог достойно избавление, а когато умра, молете се за спасението на душата ми. Тази книга е завършена в деветата година от управлението на крал Едуард Четвърти от сър Томас Малори, рицар, дано Иисус Христос му помогне с великата си сила, защото той служи на Бога и денем, и нощем.

Тъй завършва тази благородна и занимателна книга, озаглавена „Смъртта на Артур“. Тя разказва обаче и за раждането, живота и делата на споменатия крал Артур, за благородните му рицари на Кръглата маса, за техните чудни приключения и подвизи, за постигнатата благодат на Светия граал, и най-после — за печалната им смърт и как тъжно напуснали всички те земния живот. Тази книга бе изведена на английски от сър Томас Малори, рицар, както е казано по-горе, и разделена от мен на двайсет и една книги и много глави, напечатана и завършена в Уестминстърското абатство в последния ден на юли в лето Господне MCCCCIXXXV.

Caxton me fieri fecif^[1]