Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 34

Как наградата за трития ден била присъдена на сър Ланселот и как той я отстъпил на сър Тристан

И тогава хората от всички съсловия и звания, от най-висшите до най-низшите, хвалили сър Ланселот за честта, която оказал на сър Тристан, и за тази постъпка той се прославил повече, отколкото ако бил надмогнал петстотин рицари. И заради това негово благородство всички, най-напред по-висшите и по-низшите съсловия, а сетне и простият народ, викнали в един глас: „Сър Ланселот е победител, каквото и да казва.“

Тогава сър Ланселот се разгневил И смутил и начаса отишъл при крал Артур.

— Уви! — рекъл кралят. — Всички сме опечалени, че сър Тристан ни напусна по този начин. Защото, кълна се в Бога, той е един от най-благородните рицари, които съм виждал да държат копие и меч в ръка, и е тъй великодушен в боя. Добре видях как трижди удари сър Паломид по шлема, та съвсем го разтроши, и рече: „Този удар е за сър Тристан.“ И трижди повтори същото.

Сетне крал Артур, сър Ланселот и сър Додинас Свирепи яхнали конете си и тръгнали да търсят сър Тристан. И сър Персид казал на крал Артур къде са шатрите на сър Тристан. Ала като стигнали тримата там, сър Тристан и сър Динадан ги нямало. Тогава крал Артур и сър Ланселот се наскърбили и се върнали в Замъка на девиците, горко опечалени заради раните на сър Тристан и от неочакваното му заминаване.

— Бог да ми е свидетел — рекъл крал Артур, — по ми е мъчно, че не мога да го намеря, нежели за всички рани, които моите рицари получиха в този турнир.

Не след дълго дошъл сър Гахерис и разказал на крал Артур как сър Тристан повалил сър Паломид и че двубоят започнал по настояване на самия сър Паломид.

— Уви — рекъл крал Артур, — твърде позорно е постъпил сър Паломид, тъй като сър Тристан бе люто ранен. Сега всички ние, крале и рицари, и всички достойни мъже трябва да заявим, че сър Тристан е благороден рицар и един от най-храбрите, които съм срещал през живота си. Защото искам всинца да знаете, че не съм виждал друг рицар да се бие с такава чудна мощ, с каквато се би той през тези три дни, понеже пръв започна битката и издържа най-дълго, освен в последния ден. И макар да бе ранен, това стана в мъжествен двубой между двама благородни рицари, а когато двама благородни мъже се срещнат, един от тях трябва да бъде победен, както повели Бог.

— Колкото до мен — рекъл сър Ланселот, — дори да изгубя всички земи, що ми е оставил баща ми, не бих сторил зло на сър Тристан, ако го бях познал тогава, ала го раних, защото не видях щита му. Ако бях видял черния му щит, нямаше да се сражавам с него поради много причини, ала най-вече защото неотдавна той стори за мен всичко, каквото един рицар може да стори за друг, и това е добре известно, тъй като сър Тристан срази трийсет рицари без ничия помощ освен на сър Динадан. И едно обещавам — сър Паломид горко ще се кае, че по най-недостоен начин е преследвал този рицар, когото аз за зла чест раних.

И тъй сър Ланселот възхвалил най-високо сър Тристан.

Сетне крал Артур уредил голямо увеселение за всички, които желаели да го почетат. И нека тук да оставим крал Артур и да разкажем за сър Паломид, който, след като бил повален от сър Тристан, едва не изгубил разсъдъка си от злоба към него и тръгнал наслуки подире му. И като стигнал до една река, в безумната си ярост опитал се да я прескочи с коня си, ала копитата на животното се подхлъзнали и то паднало в реката. Тогава сър Паломид се уплашил, че може да се удави, пуснал юздите и изплувал на брега, а коня си оставил да се спасява както може.