Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 23

Как сър Тристан и сър Динадан стигнали до едно място за нощуване, дето трябвало да се бият с двама рицари

Сетне сър Тристан и сър Динадан продължили по пътя си и не след дълго стигнали при овчарите и говедарите и ги попитали знаят ли наблизо място, дето може да нощуват или да се подслонят.

— Благородни рицари — рекли говедарите, — има тук наблизо прекрасен замък, ала обичаят в него е такъв, че не дават подслон никому, ако преди това не се сражава с двама рицари — дори и да е сам, пак трябва да се сражава с двама. И щом стигнете там, тозчас ще излязат тези рицари насреща ви.

— Хубав подслон! — рекъл сър Динадан. — Вие правете каквото искате, ала аз няма да нощувам там.

— Срам и позор! — отвърнал сър Тристан. — Та вие не сте ли рицар на Кръглата маса? Рицарската ви чест не позволява да се откажете.

— Знайте и още нещо — рекли говедарите. — Ако бъдете победени и надвити, няма да нощувате там, ако ли пък вие победите, ще намерите добър подслон.

— Ах — рекъл сър Динадан, — сигурно са храбри рицари.

И тъй, сър Динадан дълго отказвал да търси подслон там, ала най-подир сър Тристан го заклел в рицарската му чест и тогава двамата се запътили към замъка. И казано накратко, сър Тристан и сър Динадан повалили двамата рицари, влезли в замъка и били приети тъй щедро, че нищо не им липсвало.

Ала тъкмо били свалили доспехите си и се готвели за веселие и отдих, сирели пред портите сър Паломид и сър Гахерис и поискали подслон според обичая на замъка.

— Каква е тази работа? — рекъл сър Динадан. — Аз искам да си почина.

— Така не може — отвърнал сър Тристан. — Длъжни сме да защитим обичая на този замък, тъй като победихме господарите му. Затова трябва да се приготвите за двубой.

— Дяволът ме накара да тръгна с вас — рекъл сър Динадан.

И тъй, те се въоръжили. И сър Гахерис се сражавал със сър Тристан и бил повален, а сър Паломид се сражавал със сър Динадан и го повалил, така че никой не взел връх и затова трябвало да си премерят силите и пешком. Ала сър Динадан отказал да се бие и рекъл, че много се е натъртил при падането. Тогава сър Тристан свалил шлема му и го помолил за подкрепа.

— За нищо на света — отвърнал сър Динадан. — Твърде много рани получих неотдавна при битката с трийсетте рицари. А вие се държите като обезумял, като човек, дето е изгубил разсъдъка си и сам търси своята гибел. Проклинам часа, когато ви срещнах, защото няма сред цялото рицарство други такива безумци като сър Ланселот и вас, сър Тристан. И знайте, че веднъж попаднах в дружината на сър Ланселот и той ми създаде толкоз работа, та сетне три месеца не можах да стана от леглото. Бог да ме пази от такива рицари и особено от вас.

— Щом е тъй, сам ще се бия и с двамата — рекъл сър Тристан.

Сетне ги призовал да излязат насреща му и рекъл, че ще се бие с тях.

Тогава сър Паломид и сър Гахерис препуснали напред и връхлетели върху им. И сър Динадан ударил един-два пъти сър Гахерис, а после се отдръпнал встрани.

— Не може тъй — рекъл сър Паломид. — Позорно е двама рицари да се сражават срещу един.

И той накарал сър Гахерис да стои настрана до онзи рицар, дето не желаел да се бие повече. Сетне двамата се хвърлили един срещу друг и дълго се били, додето най-подир сър Тристан удвоил ударите си и принудил сър Паломид да отстъпи три крачки назад. И по общо съгласие сър Гахерис и сър Динадан се втурнали помежду им и ги помирили.

След туй сър Тристан ги поканил да пренощуват всички заедно. Ала сър Динадан отказал да нощува с тях в този замък и проклинал часа, в който ги е срещнал. Сетне си взел коня и доспехите и си отишъл.

Тогава сър Тристан помолил господарите на замъка да му дадат някой слуга, който да им покаже къде да пренощуват, и като препуснал с него, настигнал сър Динадан. И на две мили оттам двамата намерили подслон при един добър човек в малък манастир и се настанили удобно.

В туй време сър Борс, сър Блеоберис, сър Ектор и сър Дриант останали на мястото, дето сър Тристан се сражавал с трийсетте рицари. И привечер там дошъл сър Ланселот и те му предложили да нощуват при сър Колгреванс.