Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 50

Как сър Тристан предателски бил заведен на един турнир, за да го убият, и как бил хвърлен в тъмница

Сега да прекъснем този разказ и да се върнем към сър Тристан, на когото най-вече е посветена тази книга, да оставим краля и кралицата, сър Ланселот и сър Ламорак и да разправим отначало за предателството, което крал Марк нагласил против сър Тристан.

Обявили в онези дни по цялото крайбрежие на Корнуол голям турнир. Устроен бил от сър Галахалт Високородния принц и от крал Багдемагус с единственото намерение да убият сър Ланселот или съвсем да го опозорят и погубят, тъй като сър Ланселот винаги печелел в боя най-високите награди. По тази причина принцът и кралят устроили турнира от омраза към сър Ланселот. И като разкрили те на крал Марк какво са решили, той твърде се зарадвал. Тогаз намислил да прати сър Тристан на турнира така предрешен, че никой да не го познае, за да се заблуди Високородния принц, че сър Тристан е сър Ланселот.

И тъй, сър Тристан отишъл на турнира. И по туй време сър Ланселот не бил там, та като видели един предрешен рицар да върши такива подвизи, всички помислили, че е сър Ланселот. А крал Марк направо казвал, че това е сър Ланселот.

Тогава те се нахвърлили отгоре му — и крал Багдемагус, и Високородния принц, и рицарите им, и всички се чудели как устоява сър Тристан на свирепите им удари. Ала въпреки големите изпитания сър Тристан завоювал първенството в турнира и сразил мнозина рицари, ала мнозина ранили и него.

И като свършил турнирът, всички узнали, че победителят е сър Тристан Лионски. И онези, които се били на страната на крал Марк, се радвали, че сър Тристан е ранен, а останалите скърбели за раните му, защото сър Тристан нямал в кралството Англия толкоз много зли врагове, както сър Ланселот. Отишъл тогаз крал Марк при сър Тристан и му рекъл:

— Любезни племеннико, твърде скърбя, че сте тъй ранен.

— Сполай ви, господарю — отвърнал сър Тристан.

Сетне, като израз на голяма любов, крал Марк наредил да положат сър Тристан на носилка между два коня и му казал:

— Любезни племеннико, аз сам ще ви лекувам.

И тъй, поели на път двамата със сър Тристан и още преди да мръкне, стигнали в един замък. И там крал Марк дал на сър Тристан да яде, а после му налял да пие. И щом пил, начаса заспал. И през нощта крал Марк заповядал да го занесат в друг замък и там го затворил в дълбока тъмница и наредил на един мъж и на една жена да му дават ядене и пиене. И останал той в този замък дълго време.

Забелязали скоро всички, че сър Тристан го няма, ала никой не знаел къде е. Разбрала това и Хубавата Изолда, та отишла тайно при сър Садок и го помолила да научи къде е сър Тристан.

И като разбрал сър Садок, че сър Тристан го няма, разпитал тук-там и скоро научил как бил хвърлен в тъмница от крал Марк и от предателите от замъка Магон. Тогава Садок и двама негови братовчеди се скрили край замъка Тинтагил в пълно въоръжение.

И случило се, че минал оттам крал Марк с четирима свои племенници и двама от предателите от Магон. Като ги видял, Садок изскочил от засадата и ги нападнал. И щом крал Марк забелязал сър Садок, побягнал от бързо по-бързо, ала сър Садок убил четиримата му племенници. В туй време изменниците от Магон нанесли дълбока рана по врата на един от братовчедите на Садок, ала той пък ги посякъл до смърт.

Подир туй сър Садок препуснал към замъка Лион[1] и там разказал от край до край за предателството и престъпленията на крал Марк. Тогава рицарите от замъка поели на път със сър Садок и отишли в един замък, наречен Арбрей, и там намерили храбрия рицар сър Динас Сенешала. И когато сър Садок разправил на сър Динас за всички предателства на крал Марк, той рекъл, че не признава короната на такъв коварен крал и че ще се откаже от всички земи, които владее като негов васал. И като чули тези думи, мнозина други рицари сторили същото.

Сетне, по съвета на сър Садок, той заповядал да струпат храна и оръжие във всички замъци и крепости в страната Лион и свикал под знамената колкото воини имало там.

Бележки

[1] Става дума за замъка във владенията на Тристановия баща.