Томас Малори
Смъртта на Артур (133)

Глава 13

За любезния разговор между сър Персант и Бомен и как му открил, че се нарича сър Гарет

И тъй, на сутринта дамата и сър Бомен изслушали литургията, закусили и се сбогували със сър Персант.

— Любезна девице — рекъл сър Персант, — къде сте повели този рицар?

— Сър — отвърнала тя, — този рицар е поел към Гибелния замък, дето е обсадена сестра ми.

— Уви — рекъл сър Персант, — обсажда я Рицаря от Червените ливади, най-злият рицар, що живее на земята, и човек без капка милост, а казват още за него хората, че имал сила за седмина. Бог да ви пази от този рицар, защото той стори много злини на оная дама и това е жалко, тъй като тя е сред най-прекрасните дами на света, и струва ми се, че тази девица е нейна сестра. Името ви не е ли Линет? — запитал той.

— Да, сър — отвърнала тя, — а името на моята господарка и сестра е лейди Лионес.

— Чуйте сега какво ще ви кажа — рекъл сър Персант. — Червения рицар от Червените ливади отдавна обсажда замъка й — трябва да има почти две години — и много пъти до днес би могъл да го превземе, ако искаше, ала нарочно се бави, за да дойде да се сражава с него сър Ланселот или сър Тристан, или сър Ламорак Уелски, или сър Гауейн, затуй протака обсадата.

— Моля ви, господарю сър Персант — рекла девицата Линет, — посветете този благородник в рицарство, преди да иде да се сражава с Червения рицар.

— На драго сърце — отвърнал сър Персант, — стига да благоволи да приеме рицарството от такъв скромен човек като мен.

— Сър — рекъл Бомен, — благодаря ви за доброто желание, ала съдбата ме удостои с по-висока чест, тъй като не друг, а благородният рицар сър Ланселот ме посвети в рицарство.

— О — рекъл сър Персант, — не е възможно да бъдете посветен в рицарство от по-славен рицар, защото измежду всички рицари него с най-голямо право наричат венец на рицарството. И всички казват, че рицарската слава несъмнено е поделена между трима рицари — сър Ланселот от Езерото, сър Тристан Лионски и сър Ламорак Уелски. Може да има и други рицари като сър Паломид Сарацина и брат му сър Сафер, също сър Блеоберис и брат му сър Бламор де Ганис, сър Борс де Ганис, сър Ектор де Марис и сър Персивал Уелски, и всички тези и мнозина други са благородни рицари, ала никой от тях не надминава по слава горните трима. И дано Господ ви даде сила, защото, ако успеете да надвиете Червения рицар, ще се прочуете по света наравно с теза трима.

— Сър — рекъл Бомен, — не крия, бих желал да спечеля слава и рицарска чест. И искам да знаете, че съм от издигнат род, защото смея да кажа, баща ми е благородник, и ако вие и тази дама запазите името ми в тайна, ще ви открия от кой съм род.

— Няма да ви издадем, додето не ни разрешите — рекли и двамата, — кълнем се в Господа.

— Чуйте тогава истината: името ми е Гарет от Оркни — рекъл той — и баща ми беше крал Лот, а майка ми е сестра на крал Артур и се нарича Маргауз, а сър Гауейн, сър Агравейн и сър Гахерис са мои братя и аз съм най-младият от тях, ала ни крал Артур, ни Гауейн знаят кой съм.