Томас Малори
Смъртта на Артур (341)

Глава 14

Как по чудо и двамата били изцелени, като се появил Светия граал

Тогава и двамата горко заплакали.

— От това полза няма — рекъл сър Персивал.

Сетне коленичил и започнал от сърце да се моли на всевишния Иисус Христос, тъй като бил един от най-храбрите рицари по онова време и изпълнен с истинска вяра в Бога.

И тозчас се явил свещеният съсъд Светия граал и се разнесло сладко благоухание. Ала рицарите не могли да видят кой носи съда и само сър Персивал като в мъгла зърнал съсъда и девицата, която го носела, и тя била съвършено чиста и добродетелна девица. И тутакси и двамата се почувствали напълно здрави и силни както преди. И тогава те най-смирено благодарили на Бога.

— О, Иисусе Христе — рекъл сър Персивал, — що значи това? Ето че сме здрави, а преди малко бяхме на прага на смъртта.

— Знам що значи това — отвърнал сър Ектор. — Ето какво — това е свещен съсъд, носен от девица, и в него е събрана част от светата кръв на нашия Бог Иисус Христос, блажения. Ала никой не може да го види освен онзи, който е чист и непорочен.

— Бог ми е свидетел — рекъл сър Персивал, — стори ми се, че видях девица, цялата облечена в бяло, която държеше съсъд в двете си ръце, и тутакси бях изцелен.

После двамата надянали както могли насечените си ризници и като яхнали конете и поели по пътя, дълго разговаряли.

Тогава сър Ектор разказал на сър Персивал, че отдавна търсел брат си сър Ланселот, ала никъде не чул вест за него, и рекъл:

— И безчет чудни приключения срещнах, додето го търсих.

И двамата разказали един другиму приключенията си.

Тук свършва единайсетата книга.

И започва дванайсетата книга.