Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 8

Как Девицата от езерото разкрила пред всички истината[1] и за много други неща

 

И случило се тъй, че Девицата от езерото, наричана Нимю, която била съпруга на храбрия рицар крал Пелеас, скоро след туй отишла в двора — тя винаги вършела добрини на крал Артур и рицарите му със своите магии и вълшебства. И като чула как кралицата била обвинена за смъртта на сър Патрис, заявила пред всички, че тя не е виновна, а сетне разкрила името на злодея, сиреч сър Пинел, и открила на всеослушание защо е извършил това дело. Тогава в двора се убедили в невинността на кралицата, а рицарят Пинел избягал в родните си земи, тъй като всички узнали, че той сложил на угощението отровата в ябълките, за да погуби сър Гауейн, понеже сър Гауейн и братята му убили сър Ламорак Уелски, който бил негов братовчед.

Сетне погребали сър Патрис в параклиса в Уестминстър и на гроба му написали: „Тук почива сър Патрис Ирландски, убит от сър Пинел Свирепи, който сложил отрова в ябълки, за да убие сър Гауейн, ала за зла чест сър Патрис изял една от тези ябълки и изведнъж паднал мъртъв.“ И написали също на гроба как кралица Гуиневир била обвинена в предателство заради смъртта на сър Патрис от сър Мадор де ла Порт и се споменавало как сър Ланселот се сражавал с него за честта на кралицата и го победил в двубой. Всичко това било написано на гроба на сър Патрис, за да бъде оневинена кралицата.

А сър Мадор винаги и чрез всичко се стараел да си възвърне благоволението на кралицата. И най-подир, чрез застъпничеството на сър Ланселот, спечелил отново благоволението й, а тя му простила за стореното.

Така изминало времето до празника Успение Богородично. И две недели преди този празник кралят възвестил, че на този ден ще се състои голям турнир в Камелот, наречен още Уинчестър. И оповестил още кралят, че той и кралят на Шотландия ще се сражават срещу всички, що излязат в бой срещу тях.

И когато турнирът бил оповестен, събрали се там много рицари и дошли също кралят на Северен Уелс, крал Агуизанс Ирландски, Краля със стоте рицари, Галахалт Високородния принц, кралят на Нортъмбърланд и още мнозина благородни херцози и графове от разни земи.

И тъй, приготвил се крал Артур да иде на турнира и искал кралицата да го придружи, ала тя отказала, защото била неразположена и не можела да язди.

— Твърде жалко — рекъл кралят, — тъй като от седем години не сте виждали събрани заедно толкоз много благородни рицари освен нявга на Петдесетница, когато Галахад напусна двора ни.

— Моля ви да ми простите — рекла кралицата, — ала не мога да дойда, за което съжалявам.

И мнозина си помислили, че кралицата не желае да напусне двора заради сър Ланселот, тъй като той нямало да иде с краля, понеже казал, че не е заздравяла още раната, нанесена му от сър Мадор. И това твърде наскърбило и разгневило краля.

И тъй, поел крал Артур с дружината си към Уинчестър и по пътя спрял в един град, по име Астолат, наричан днес на английски Гилфорд[2]. Там се подслонил кралят в замъка. Ала щом потеглил кралят, кралицата повикала при себе си сър Ланселот и му рекла:

— Сър Ланселот, не постъпвате разумно, че оставате тук, когато моя господар го няма. Какво, мислите, ще кажат и вашите, и моите врагове? Ще кажат: „Вижте как сър Ланселот все гледа да не придружава краля, а същото прави и кралицата, защото желаят да се насладят на любовта си.“ Ето това ще кажат, бъдете сигурен — рекла кралицата на сър Ланселот.

Бележки

[1] Във френските източници не се споменава нищо за намесата на тази девица. Между другото тази намеса, чрез която окончателно се оневинява кралицата, свидетелства за скептичното отношение на Малори към авторитета на т.нар. „божи съд“ — двубой, чрез който през средните векове се решавало кой е истинският виновник за извършено престъпление. В този случай кралицата е наистина невинна, но в глава 9, Книга деветнайсета, и тя, и Ланселот са виновни — въпреки това Ланселот побеждава в двубоя своя противник, обвинителя на кралицата.

[2] Отъждествяването на приказния град Астолат с действително съществуващия Гилфорд, както и на реката, която тече през него — с Темза, е принос на Малори с цел да се даде реалистичен оттенък на разказа.