Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 7

Как лейди Елейн, майката на Галахад, дошла с голяма тържественост в Камелот и как се държал сър Ланселот

И когато лейди Елейн, дъщерята на крал Пелес, чула за това празненство, тя отишла при баща си и го помолила да й разреши да иде на празненството. А кралят отговорил:

— Съгласен съм да идеш, ала ако ме почиташ и желаеш благословията ми, приготви се най-богато и не жали скъпоценности и накити. Искай от мен и ще получиш всичко, каквото ти е нужно.

Тогава е помощта на прислужницата й, лейди Бризен, всичко било приготвено според заръката му, та светът до този ден не бил виждал дама е по-разкошни одежди. Сетне Елейн поела на път, придружена от двайсет рицари и десет благородни дами, и много слуги, та свитата й брояла сто коня. И когато пристигнала в Камелот, крал Артур и кралица Гуиневир, а и всички рицари рекли, че никога не са виждали в двора дама, по-хубава и в по-богати одежди.

И като я видял да пристига, крал Артур я посрещнал и я поздравил и същото сторили повечето рицари на Кръглата маса — сър Тристан, сър Блеоберис, сър Гауейн и още мнозина, които няма да изреждам.

Ала когато сър Ланселот я зърнал, така се засрамил, задето бил изтеглил меч да я погуби на сутринта след онази нощ, че не искал нито да я поздрави, нито да й проговори. Ала въпреки туй сър Ланселот си помислил, че не е виждал по-красива дама в живота си.

И когато лейди Елейн видяла, че сър Ланселот не желае да й проговори, твърде се наскърбила и сърцето й щяло да се пръсне от мъка, защото трябва да знаете, че тя безмерно го любела. Тогава лейди Елейн рекла на прислужницата си Бризен:

— Безсърдечието на сър Ланселот ще ме погуби.

— Ах, не тъжете, господарко — рекла дамата Бризен, — ще сторя тъй, че тази нощ той да легне в постелята ви, ала само мълчете.

— Това ще ме зарадва повече, отколкото всички богатства на света — рекла лейди Елейн.

— Доверете се на мен — рекла Бризен.

И когато завели Елейн при кралица Гуиневир, двете външно били твърде любезни една към друга, ала не и в сърцата си. А всички в двора — и мъже, и жени — говорели за красотата на лейди Елейн и за богатствата й.

И заповядала кралицата тази нощ да настанят лейди Елейн под един покрив с нея и й отредила покои близо до своите. И както заповядала тя, така и сторили. Тогава кралицата заръчала да повикат сър Ланселот, казала му да дойде в покоите й тази нощ и рекла:

— Защото инак, сигурна съм, ще легнете в постелята на лейди Елейн, която ви роди Галахад.

— Ах, господарко моя — рекъл сър Ланселот, — не говорете така, защото онова, което сторих, стана против желанието ми.

— Щом е тъй — рекла кралицата, — гледайте да дойдете при мен, когато ви повикам.

— Господарко — рекъл Ланселот, — не ще излъжа любовта ви и ще бъда готов да изпълня всяка ваша заповед.

Така се споразумели и условили те, ала дамата Бризен узнала всичко чрез магиите си и открила намеренията им на господарката си лейди Елейн.

— Горко ми! — рекла тя. — Какво да правя сега?

— Доверете се на мен — рекла дамата Бризен. — Ще го доведа за ръка до самата ви постеля и той ще мисли, че ме праща кралица Гуиневир.

— Това ме радва — рекла лейди Елейн, — защото над всичко друго на света обичам сър Ланселот.