Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 7

Как кралицата пожелала да види сър Галахад и как после Светия граал отново нахранил всички рицари и те се врекли да се отправят да го търсят

Тогава кралят, по молба на кралицата, го накарал да слезе от коня и да си свали шлема, за да види кралицата лицето му. И като го зърнала, тя рекла:

— Уверена съм, че сър Ланселот е негов баща, тъй като не съм виждала до днес двама мъже да си приличат тъй много, и затуй не е чудно, че е толкоз смел.

А една дама, която стояла до кралицата, рекла:

— Господарко, в името божие, кажете ми, по рождено право ли е тъй смел този рицар?

— Да — рекла кралицата, — защото произхожда от най-издигнатите рицари на света и е от най-висок род, тъй като сър Ланселот е по кръв от осмо коляно след нашия Бог Иисус Христос, а сър Галахад е от девето коляно след нашия Бог Иисус Христос, та смея да кажа, че те са най-благородните мъже на света.

Сетне кралят и всички рицари се прибрали в Камелот и отишли на литургията в голямата катедрала, а оттам на вечеря и всеки рицар седнал на мястото си както преди.

Тогава чули такъв гръмовен грохот и трясък, сякаш целият дворец щял да рухне. И сред трясъка проникнал в залата слънчев лъч, седем пъти по-ярък от светлината на деня, и всички били озарени от Светия Дух. Сетне рицарите започнали да се оглеждат един друг и им се сторило, че всички са по-красиви отпреди. И дълго време никой там не могъл да проговори, те се гледали като онемели.

После в залата се появил Светия граал, закрит с бял златоткан покров, ала никой не могъл да види ни него, ни кой го носи. И в миг залата се изпълнила с чудни благоухания и всеки рицар получил ястия и пития, каквито най-много обичал. И след като Светия граал обходил залата, свещеният съсъд изчезнал и никой не разбрал къде е отишъл. И тозчас всички си възвърнали говора. Тогава кралят благодарил Богу за оказаната милост.

— Наистина — рекъл той, — трябва да благодарим на Господа наш Иисуса Христа за откровението, що видяхме на този свети празник Петдесетница.

— Днес — рекъл сър Гауейн — ни поднесоха каквито ястия и пития можехме да си пожелаем. Ала в едно останахме измамени — не можахме да зърнем Светия граал, тъй като бе закрит със златоткан покров. Затова се вричам утре сутрин, без да се бавя, да тръгна да търся Светия граал и цяла година и един ден, а ако трябва и по-дълго, не ще се върна в този двор, додето не го видя по-ясно, отколкото го видяхме днес. А ако не сполуча, ще се върна, защото ще знам, че е било против волята на Господа наш Иисуса Христа да го видя.

И когато рицарите на Кръглата маса чули думите на сър Гауейн, почти всички станали и дали същата клетва, каквато дал сър Гауейн. И като ги чул, крал Артур твърде се опечалил, тъй като знаел, че няма да се отрекат от клетвата си.

— Уви! — рекъл крал Артур на сър Гауейн. — Погубихте ме с тази клетва и обещание. С тях ми отнемате най-добрите другари и най-верните рицари, които някога са се събирали в едно кралство. Защото, като тръгнат оттук, сигурен съм, че никога вече не ще се видим всички заедно на този свят, тъй като мнозина ще загинат, додето търсят Светия граал. Затова твърде скърбя за тях, понеже ги обичах, както обичам собствения си живот, и раздялата с тези, които отдавна бях свикнал да бъдат край мен, ми носи горчива печал.