Томас Малори
Смъртта на Артур (394)

Глава 3

Как сър Гауейн и сър Ектор отишли в една света обител да се изповядат и как разказали на отшелника виденията си

— Горко ми — рекъл Гауейн, — голяма злина извърших.

— Не скърбете — рекъл Юуейн, — щом е дошъл часът да намеря смъртта си, не съжалявам, защото не бих могъл да загина от ръката на по-достоен мъж. Ала като се върнете в двора, предайте на моя господар крал Артур и на всички, що са останали живи, моите почитания и нека си спомнят за мен в името на някогашното ни другарство.

Тогава Гауейн заплакал, а също и Ектор.

После сам Юуейн с помощта на Гауейн измъкнал копието от раната и душата му напуснала тялото. Сетне сър Гауейн и сър Ектор го погребали както подобава на кралски син и изписали на гроба името му и от чия ръка е погубен.

Подир туй Гауейн и Ектор си тръгнали оттам дълбоко опечалени от сполетялата ги беда и яздили, додето стигнали до стръмния склон на хълма. Тогава завързали конете си и поели пешком към отшелническата килия. И като стигнали на върха, съгледали бедна колиба с малък параклис и до нея дворче, дето отшелникът Насиен събирал билки, тъй като от дълги години вече не вкусвал друга храна. И щом видял той да се приближават странстващи рицари, поздравил ги и те отвърнали на поздрава му.

— Любезни лордове — рекъл той, — какво приключение ви води насам?

— Сър — отвърнал Гауейн, — дошли сме да поговорим с вас и да се изповядаме.

— Сър — рекъл отшелникът, — готов съм.

И те му казали много неща за себе си, та той скоро разбрал кои са и решил да им помогне доколкото може. Тогава Гауейн първи му открил видението си в параклиса, а и Ектор разправил, което вече чухте.

— Сър — рекъл отшелникът, — тучната ливада и стадото бикове са знак за Кръглата маса. Самата ливада е кротостта и смирението, защото те са вечно живи и свежи и човек никога не може да победи кротостта и смирението. Затуй била създадена Кръглата маса и рицарското благородство на събраното там братство било толкова голямо, че никому не било по силите да ги победи, защото хората казвали, че тя е свързана с кротост и смирение. И тези сто и петдесет бика ядели от хранилото, а не пасели от ливадата, тъй като сърцата им трябвало да бъдат изпълнени с кротост и смирение, а те били горди и черни освен три от тях. И тези бикове са дружината от Кръглата маса и са черни поради своите грехове и порочност, защото черното е знак, че не са извършили добри и праведни дела. А ето какво означават трите бели бика, макар единият от тях да имал черно петно — белите са сър Галахад и сър Персивал, които са чисти и непорочни, а този с петното е сър Борс де Ганис, защото само веднъж е нарушил целомъдрието си и оттогава насетне е чист и непорочен и затуй всичко е изкупил и грехът му е опростен. И тези три бика били вързани за шиите, защото са трима непорочни рицари и не знаят що е горделивост. А черните бикове, дето рекли „Да вървим“, са рицарите, които на празника Петдесетница се врекли да търсят Светия граал, без да се покаят за греховете си: и за тях не ще се намери място в ливадата на кротостта и смирението. И затуй се лутали из диви и пусти земи, които означават смърт, защото мнозина от тях ще загинат там и един друг ще се избият, бидейки грешни, а тези, които се избавят, тъй ще измършавеят, че ще се чудят хората. И от трите бели бика единият ще се върне, а другите два — не.