Томас Малори
Смъртта на Артур (367)

Глава 12

За чудото, което сър Галахад видял и чул в гробницата, и как посветил Мелиас в рицарство

— Заведете ме там — рекъл Галахад.

И те го завели, както бил в пълно въоръжение, ала без шлем.

— А сега — рекъл светият старец — идете при гробницата и вдигнете камъка.

И той пристъпил напред и тозчас се разнесъл глас, който викал жално, та всички го чули:

— Сър Галахад, служителю Христови, не се приближавай до мен, защото ще ме принудиш да се върна там, дето тъй дълго съм бил.

Ала Галахад не се побоял и вдигнал камъка. И тогава отвътре изригнал зловонен дим, а после изскочило най-отвратителното същество в човешки облик, което бил виждал до този ден. И той се прекръстил, тъй като разбрал, че това е дяволът. Сетне чул един глас да казва:

— Галахад, виждам около теб толкоз много ангели, че силата ми не може да ти навреди.

И съгледал тогаз сър Галахад в гробницата тялото на въоръжен рицар и до него имало меч.

— Добри ми брате — рекъл Галахад, — да махнем оттук този мъртвец — не е достоен да лежи той в гробницата, тъй като приживе не е бил праведен християнин.

И като сторили туй, тръгнали си оттам и се върнали в манастира.

И когато Галахад свалил въоръжението си, до него седнал един монах и му рекъл:

— Сър, ще ви открия какво означава туй, що видяхте в гробницата. Тялото под онзи камък изобразява порока и греховността, които Синът Божи намерил на земята. Защото такова зло се ширело сред хората, че баща не обичал сина си, нито синът — баща си. И тази била причината Синът Божи да приеме плът и кръв от една непорочна девица, защото греховете човешки тогава били тъй тежки, че навсякъде по земята властвала покварата.

— Истина е — рекъл Галахад, — вярвам на думите ви.

И тази нощ сър Галахад прекарал в манастира. А на сутринта посветил оръженосеца в рицарство и го попитал как се казва и от какъв род е.

— Сър — рекъл той, — наричат ме Мелиас Островни и съм син на краля на Дания.

— Любезни сър — рекъл Галахад, — щом сте от кралски род, постарайте се да бъдете достоен за рицарското звание и огледало на рицарските добродетели.

— Сър — казал сър Мелиас, — прави думи изрекохте. Ала, сър, щом ме посветихте в рицарство, редно е сега да изпълните и първото ми желание, стига то да е разумно.

— Тъй да бъде — рекъл Галахад.

А Мелиас рекъл:

— Тогава позволете ми да ви придружавам във вашите странствания за Светия граал, додето случаят не ни раздели.

— Ще изпълня желанието ви, сър.

И тозчас слугите донесли на сър Мелиас доспехите и копието и довели коня му, а сетне сър Галахад и той потеглили и яздили цяла седмица, без да срещнат никакво приключение.

Ала сутринта в понеделник, след като потеглили от манастира, стигнали до място, дето пътят се разделял, и там на един кръст имало надпис, който гласял тъп:

„Ето, странстващи рицари, поели да търсите рицарски приключения, вижте тук пред вас тези два пътя. Пазете се да не тръгнете по единия, защото не ще се върне оттам онзи, който не е добродетелен мъж и достоен рицар. Ако пък тръгнете по левия път, не ще заслужите лесно слава, защото по него скоро ще срещнете тежки изпитания.“

— Сър — рекъл Мелиас на Галахад, — ако не е против волята ви, позволете ми да поема по левия път, защото там ще мога да изпитам силите си.

— Послушайте ме — рекъл Галахад — и по-добре не тръгвайте по оня път, тъй като, струва ми се, по-лесно аз бих превъзмогнал опасностите, нежели вие.

— Моля ви, господарю мой, позволете ми да опитам силите си.

— Вървете и Бог да ви помага.