Томас Малори
Смъртта на Артур (500)

Глава 9

Как сър Ланселот тръгнал да търси кралица Гуиневир и как я намерил в Амзбъри

Тогаз се приближил сър Борс де Ганис и рекъл:

— Господарю мой сър Ланселот, защо сте намислили да поемете по пътищата на това кралство? Трябва да знаете, че сега ще намерите малцина приятели.

— Може и тъй да е — рекъл сър Ланселот, — ала вие ще останете тук, а аз ще тръгна и ни рицар, ни слуга не ще ме придружава.

Напразно било да се спори с него и той се отправил на запад и седем-осем дни скитал из тамошните земи. Най-подир стигнал в един женски манастир и се случило, че кралица Гуиневир го съгледала, както се разхождал из двора. И като го видяла, тя на три пъти падала в несвяст и всичките й дами и прислужници едва я удържали на крака.

Когато най-подир могла да проговори, тя събрала своите благородни дами и девици и рекла:

— Сигурно се чудите, любезни дами, какво ме измъчва. Истина ви казвам, причината е онзи рицар, дето стои там. Затуй, моля ви, повикайте го да дойде при мен.

А като довели сър Ланселот при нея, тя рекла на дамите си тъй:

— Заради този мъж и заради мен започна цялата тази война и намериха смъртта си най-благородните рицари на света, и заради нашата любов, която ние двамата хранехме един към друг, бе убит моят преблагороден повелител. Затуй, сър Ланселот, трябва да знаете, дошла съм тук да се трудя за спасението на душата си и вярвам в божията милост, че след смъртта си ще видя блажения лик на нашия Господ-Бог и в деня на Страшния съд ще седя от дясната му страна, защото не един и двама грешници като мен днес са светци на небето. Затова, сър Ланселот, от сърце те умолявам и те заклевам, в името на нашата някогашна любов, никога вече да не поглеждаш лика ми. И ти повелявам, в името на Бога, да си идеш оттук завинаги, да се върнеш в кралството си и да го браниш от войни и разорение, защото, колкото и дълбоко да съм те обичала, сърцето ми не позволява да те виждам повече, тъй като заради теб и мен загина цветът на всички крале и рицари. Затова, сър Ланселот, върни се във владенията си, вземи си съпруга и живей с нея в радост и щастие. И от сърце ти се моля, не ме забравяй в молитвите си и дано даде Бог да изкупя досегашните си прегрешения.

— Скъпа повелителко моя — рекъл сър Ланселот, — нима искате да се върна в родината си и да си взема съпруга? Не, господарко моя, знайте, че туй аз никога не ще сторя, защото никога няма да наруша клетвата си за вярност към вас. Съдбата, която вие сте избрали за себе си, ще приема и аз, за да заслужа милостта на Иисуса Христа, и вечно ще се моля най-горещо за вас.

— Ако наистина такава е волята ти — рекла кралицата, — изпълни с чест дадената дума. Ала аз мисля, че ти отново ще се върнеш към мирския живот.

— Добре, господарко — рекъл сър Ланселот, — можете да говорите каквото ви е угодно, ала сама знаете, че никога не нарушавам думата си, и ако такава е волята божия, ще напусна този свят, както сте сторили вие. И ще ви кажа още, че в странстванията за Светия граал единствено любовта ми към вас ме възпря да се отрека от светската суета. И ако бях сторил това навремето с цялото си сърце, воля и мисъл, щях да надмина с подвизите си всички рицари, които търсеха благодатта на Светия граал, освен сина си сър Галахад. Затуй, господарко, щом вие сте избрали светия живот, и аз с готовност ще избера него, защото, Бог ми е свидетел, вие сте за мен единствената земна радост и ако сега не бях ви намерил така променена, щях да ви отведа със себе си в своите владения.