Томас Малори
Смъртта на Артур (42)

Глава 14

Как Балин срещнал рицаря Гарлон на едно пиршество и как го убил, за да излекува с кръвта му сина на своя домакин

И тъй, минали се три-четири дни без никакво приключение, додето накрая двамата случайно намерили подслон при един мъж, богат и знатен благородник. И както седели около масата, Балин чул някой да пъшка тежко на един стол близо до него.

— Какъв е този стон? — запитал Балин.

— Ще ви кажа истината — рекъл домакинът. — Неотдавна участвах в турнир и се сражавах с един рицар, брат на крал Пелам, и два пъти го повалих. Тогава той се врече, че ще си отмъсти за стореното на човека, който ми е най-скъп. И рани сина ми тъй, че не може да оздравее, додето не се сдобия с малко от кръвта на този рицар, ала той язди невидим и не знам името му.

— Аха — рекъл Балин, — познавам този рицар и името му е Гарлон. Той уби двама мои рицари по същия начин, затова повече желая да се сражавам с него, нежели да ми дадат всичкото злато в кралството, такова зло ми е сторил.

— Добре тогава — рекъл домакинът. — Чуйте какво ще ви кажа: крал Пелам от Листенойс нареди да бъде оповестено из цялата страна, че след двайсет дни урежда празненство и че никой рицар не може да присъства на него, ако не доведе съпругата си или своята любима. И онзи рицар, вашият и моят враг, ще бъде там на този ден.

— Обещавам ви тогава — рекъл Балин, — че ще получите част от кръвта му, за да излекувате сина си.

— Още утре сутринта ще се отправим натам — рекъл домакинът му.

И тъй, на сутринта тримата поели към крал Пелам и яздили петнайсет дни, додето стигнат там. И в същия този ден започвало голямото празненство. И тъй, те слезли от конете си, оставили ги в конюшнята и се запътили към замъка. Ала домакина на Балин не го пуснали да влезе, понеже нямал дама.

Балин пък бил добре приет, завели го в една стая, свалили му доспехите и му донесли одежди каквито пожелал, а сетне поискали да им даде и меча си.

— Не — рекъл Балин, — това няма да направя, тъй като в моята страна има обичай рицарят никога да не се разделя с оръжието си и затова ще спазя този обичай или ще си ида оттук.

Тогава му позволили да задържи меча си и той влязъл в замъка и бил настанен сред достойни рицари заедно с дамата си.

Не след дълго Балин запитал един рицар:

— Няма ли в тукашния двор рицар на име Гарлон?

— Ей го там — отвърнал един рицар, — оня с черното лице. Той е най-чудният рицар на света, тъй като се движи невидим и така е погубил много храбри рицари.

— Виж ти — рекъл Балин, — нима това е той?

И дълго разсъждавал в себе си: „Ако го убия тук, няма да се отърва и аз, ала пощадя ли го сега, може би никога не ще се случи да го срещна пак и той ще извърши големи злодеяния, ако остане жив.“

Тогаз Гарлон забелязал, че Балин го гледа, приближил се до него, ударил го по лицето с опакото на ръката си и рекъл:

— Рицарю, защо ме гледаш така? Засрами се! Яж си гозбата и прави туй, за което си дошъл.

— Право казваш — отвърнал Балин. — Това не е първото зло, що си ми сторил, и затуй ще извърша онова, за което съм дошъл.

Станал разгневен и разсякъл главата му чак до раменете.

— Дайте ми копието, с което той уби вашия рицар — рекъл Балин на дамата си.

И тя му го дала, тъй като винаги го носела със себе си. И с него Балин пронизал Гарлон и рекъл на всеослушание:

— С това копие ти уби един храбър рицар, ала сега то стърчи в собственото ти тяло.

Сетне Балин извикал домакина си и му рекъл:

— Сега можете да си вземете колкото кръв ви трябва, за да излекувате сина си.