Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 14
Как Балин срещнал рицаря Гарлон на едно пиршество и как го убил, за да излекува с кръвта му сина на своя домакин
И тъй, минали се три-четири дни без никакво приключение, додето накрая двамата случайно намерили подслон при един мъж, богат и знатен благородник. И както седели около масата, Балин чул някой да пъшка тежко на един стол близо до него.
— Какъв е този стон? — запитал Балин.
— Ще ви кажа истината — рекъл домакинът. — Неотдавна участвах в турнир и се сражавах с един рицар, брат на крал Пелам, и два пъти го повалих. Тогава той се врече, че ще си отмъсти за стореното на човека, който ми е най-скъп. И рани сина ми тъй, че не може да оздравее, додето не се сдобия с малко от кръвта на този рицар, ала той язди невидим и не знам името му.
— Аха — рекъл Балин, — познавам този рицар и името му е Гарлон. Той уби двама мои рицари по същия начин, затова повече желая да се сражавам с него, нежели да ми дадат всичкото злато в кралството, такова зло ми е сторил.
— Добре тогава — рекъл домакинът. — Чуйте какво ще ви кажа: крал Пелам от Листенойс нареди да бъде оповестено из цялата страна, че след двайсет дни урежда празненство и че никой рицар не може да присъства на него, ако не доведе съпругата си или своята любима. И онзи рицар, вашият и моят враг, ще бъде там на този ден.
— Обещавам ви тогава — рекъл Балин, — че ще получите част от кръвта му, за да излекувате сина си.
— Още утре сутринта ще се отправим натам — рекъл домакинът му.
И тъй, на сутринта тримата поели към крал Пелам и яздили петнайсет дни, додето стигнат там. И в същия този ден започвало голямото празненство. И тъй, те слезли от конете си, оставили ги в конюшнята и се запътили към замъка. Ала домакина на Балин не го пуснали да влезе, понеже нямал дама.
Балин пък бил добре приет, завели го в една стая, свалили му доспехите и му донесли одежди каквито пожелал, а сетне поискали да им даде и меча си.
— Не — рекъл Балин, — това няма да направя, тъй като в моята страна има обичай рицарят никога да не се разделя с оръжието си и затова ще спазя този обичай или ще си ида оттук.
Тогава му позволили да задържи меча си и той влязъл в замъка и бил настанен сред достойни рицари заедно с дамата си.
Не след дълго Балин запитал един рицар:
— Няма ли в тукашния двор рицар на име Гарлон?
— Ей го там — отвърнал един рицар, — оня с черното лице. Той е най-чудният рицар на света, тъй като се движи невидим и така е погубил много храбри рицари.
— Виж ти — рекъл Балин, — нима това е той?
И дълго разсъждавал в себе си: „Ако го убия тук, няма да се отърва и аз, ала пощадя ли го сега, може би никога не ще се случи да го срещна пак и той ще извърши големи злодеяния, ако остане жив.“
Тогаз Гарлон забелязал, че Балин го гледа, приближил се до него, ударил го по лицето с опакото на ръката си и рекъл:
— Рицарю, защо ме гледаш така? Засрами се! Яж си гозбата и прави туй, за което си дошъл.
— Право казваш — отвърнал Балин. — Това не е първото зло, що си ми сторил, и затуй ще извърша онова, за което съм дошъл.
Станал разгневен и разсякъл главата му чак до раменете.
— Дайте ми копието, с което той уби вашия рицар — рекъл Балин на дамата си.
И тя му го дала, тъй като винаги го носела със себе си. И с него Балин пронизал Гарлон и рекъл на всеослушание:
— С това копие ти уби един храбър рицар, ала сега то стърчи в собственото ти тяло.
Сетне Балин извикал домакина си и му рекъл:
— Сега можете да си вземете колкото кръв ви трябва, за да излекувате сина си.