Томас Малори
Смъртта на Артур (286)

Глава 47

Как сър Паломид се сражавал с Корсабрин за една дама и как Паломид убил Корсабрин

И случило се тази девица да чуе, че сър Паломид винаги закриля дамите. И тя му изпратила своето знаме и го помолила да се сражава със сър Корсабрин и да заслужи в бой любовта й и всичките земи, които й принадлежали по бащино право. После девицата пратила вест на Корсабрин и му заръчала да иде и да се бие със сър Паломид, езичник като него, и казала да му предадат още, че е поверила знамето си на този рицар и че ако успее да победи Паломид, тя ще се венчае за него.

Като узнал какво е сторила, Корсабрин люто се ядосал и разгневил, отишъл в Сурлуз при Високородния принц и там намерил сър Паломид, който бил получил знамето, готов за бой. Тогава двамата се споразумели да се сражават пред сър Галахалт.

— Тъй да бъде — рекъл Високородния принц, — сутринта ще влязат в битка благородните рицари, а подир обяд ще видим какво ще постигнете вие.

Сетне известили с рог началото на борбата. Излязъл тогаз Динадан и се срещнал в двубой с храбрия рицар сър Герин и го повалил през задницата на коня му. И през този ден сър Динадан сразил още четирима рицари и извършил чудни подвизи, защото бил храбър рицар, макар да се славел като ненадминат шегобиец и най-големия веселяк в двора на крал Артур по онова време. И нравът му бил такъв, че обичал всички храбри рицари и всички храбри рицари го обичали.

И когато Високородния принц видял как славно се проявил Динадан в боя, повикал сър Ланселот, заръчал му да го повали от коня и рекъл:

— И като сторите туй, доведете го при мен и благородната кралица Гуиневир.

И тъй, сър Ланселот изпълнил заръката му и се хвърлил в битката. Тогаз сър Ламорак и той повалили мнозина рицари, смъкнали много шлемове и обърнали в бягство всички рицари пред себе си. Сетне сър Ланселот повалил сър Динадан, накарал слугите си да му свалят доспехите и така го завели при кралицата и Високородния принц, а те тъй се смели на вида му, че едва не паднали от столовете.

— Смейте се — рекъл сър Динадан, — ала не е позор туй, дето онзи стар хитрец сър Ланселот ме повали.

И тъй, всички отишли да обядват. И целият двор добре се позабавлявал с Динадан.

И когато обядът свършил, тръбачите призовали рицарите на полето, за да наблюдават двубоя между сър Паломид и Корсабрин. И тогава сър Паломид затъкнал знамето в средата на полето и двамата връхлетели един връз друг е гръм и трясък и всеки повалил с копието си другия на земята. Сетне изтеглили мечове, вдигнали щитове и си нанесли безчет мощни удари, както подобава на могъщи рицари, та почти не останало здраво място по броните им, защото този Корсабрин бил твърде свиреп рицар.

— Корсабрин — викнал Паломид, — отказваш ли се от девицата и от това знаме?

Корсабрин люто се разгневил и така стоварил меча си върху Паломид, че той паднал на едно коляно. Тогава Паломид пъргаво скочил и го ударил по шлема, та онзи рухнал възнак на земята, а той в миг му смъкнал шлема и рекъл:

— Корсабрин, предай се или ще умреш от моята ръка.

— Срам и позор — рекъл Корсабрин, — прави каквото щеш.

И сър Паломид му отсякъл главата.

И такава смрад се разнесла наоколо, когато душата напуснала тялото му, че никой не могъл да изтърпя вонята. И трупът бил извлечен и заровен в една гора, защото Корсабрин бил езичник.

Тогава възвестили с рог края на битката и Паломид свалил доспехите си. Сетне отишъл при кралица Гуиневир, Високородния принц и сър Ланселот.

— Сър — рекъл Високородния принц, — днес видяхте велико чудо чрез смъртта на Корсабрин, защото най-противна воня се разнесе, когато душата напусна тялото му. Затуй, сър, молим ви да се покръстите и аз ви обещавам, че всички рицари повече ще ви почитат и повече ще възхваляват делата ви.

— Сър — отвърнал Паломид, — искам да знаете, че дойдох в тези земи, за да се покръстя и в душата си вече съм покръстен и покръстен ще остана. Ала съм се заклел, че няма да приема кръщението, преди достойно да се сражавам седем пъти в името Христово и едва тогава ще се покръстя. И вярвам, че желанието ми е угодно Богу, защото е праведно.

После сър Паломид поканил кралица Гуиневир и Високородния принц да вечерят с него. И те приели, а също и сър Ланселот, сър Ламорак и още много славни рицари.

А на сутринта изслушали литургията и като известили с рог началото на битката, всички рицари сложили доспехите си и отишли на полето.