Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 11

Как кралицата научила, че сър Тристан е убил брат й, сър Мархаус, и в каква опасност изпаднал той

Тъй прекарал сър Тантрист при тях дълго време, обграден с обич от краля и кралицата, и особено от Хубавата Изолда. Ала ето че един ден кралицата и Хубавата Изолда приготвили баня за сър Тантрист. И додето той се къпел, кралицата и дъщеря й Изолда се разхождали насам-натам из покоите му, а в туй време Гувернал и Хеб прислужвали на Тантрист. Най-подир кралицата видяла меча му на постелята, изтеглила го по една случайност от ножницата и дълго го разглеждала, та и двете рекли, че е много хубав. Ала на около педя и половина от върха му от острието било отчупено голямо парче. И когато кралицата забелязала нащърбеното място на меча, спомнила си за парчето, намерено в черепа на сър Мархаус, храбрия рицар, който бил неин брат.

— Горко ни — рекла кралицата на дъщеря си Хубавата Изолда, — този рицар е злодеят, дето уби брат ми, твоя вуйчо.

И когато Изолда чула тези думи, се изплашила, защото много обичала сър Тристан и добре познавала жестокостта на майка си, кралицата.

Тозчас отишла кралицата в покоите си, отворила ковчежето и взела от него парчето стомана, което извадили от черепа на сър Мархаус, след като умрял. Сетне изтичала с това парче при меча, който бил на постелята. И като поставила парчето стомана на меча, то прилегнало така, че острието изглеждало като да е току-що счупено.

Грабнала тогава кралицата настървено меча в ръка и се втурнала с все сила право към Тантрист, както лежал в банята, и щяла да го промуши, ала сър Хеб успял да я хване и изтръгнал меча от нея, инак щяла да го прободе.

И когато й попречили да изпълни коварното си намерение, тя отишла при съпруга си, крал Агуизанс, коленичила пред него и рекла:

— О, господарю мой, тук в дома ни е този рицар злодей, дето уби моя брат и твоя слуга, благородния рицар сър Мархаус.

— Кой е той? — запитал крал Агуизанс. — И къде се намира?

— Сър — отвърнала тя, — той е сър Тантрист, същият рицар, когото дъщеря ми Изолда изцери.

— Горко ми — рекъл кралят, — това дълбоко ме наскърбява, тъй като той е един от най-благородните рицари, които съм виждал да се сражават. Ала заповядвам ви, не търсете разплата с него, а оставете това на мен.

Тогава кралят влязъл в покоите на сър Тантрист и го намерил въоръжен и готов да яхне коня си. И когато кралят го видял в пълно въоръжение и готов да се качи на седлото, рекъл му:

— Не, Тантрист, няма полза да меря сили с теб, ала ето какво ще сторя, за да спася честта си, понеже, додето си в моя двор, не е почтено да те убия. При едно условие ще ти позволя да напуснеш двора ми в безопасност — ако ми кажеш кой е баща ти и как ти е името и дали ти уби сър Мархаус, брата на моята съпруга.