Томас Малори
Смъртта на Артур (378)

Глава 3

Как сър Персивал отишъл в един манастир, дето намерил крал Евелак, който бил вече твърде стар

И тъй, сър Персивал се разделил с леля си, та и двамата горко скърбели, и яздил, додето станало време за вечерна молитва. Тогава чул да бие часовник и съгледал край пътя манастир, ограден със здрави стени и дълбок ров. Почукал той на портите и го пуснали вътре. А сетне слязъл от коня, свалил си доспехите и бил въведен в скромна килия.

И тази нощ го посрещнали най-гостоприемно, та нищо не му липсвало, а на сутринта отишъл на литургия и намерил пред олтара един свещеник, готов за службата. И отдясно имало ниша, преградена с желязна решетка, а зад олтара стояло разкошно легло, покрито със златоткана коприна. Видял Персивал, че на него лежи човек, ала дали мъж или жена не разбрал, тъй като лицето му било покрито. Сетне престанал да гледа нататък и заслушал молитвите. И когато дошло време за освещение на даровете, онзи, що лежал зад олтара, станал и открил лице. И тогава проличало, че е мъж в дълбока старост със златна корона на главата, а раменете и гърдите му били голи чак до кръста. И тогава забелязал сър Персивал, че тялото му е покрито с люти рани по раменете, ръцете и лицето. А старецът в миг вдигнал ръце към светото причастие и викнал:

— Милостиви и всеблаги Боже Иисусе Христе, не ме забравяй!

Сетне пак легнал, ала не престанал да мълви молитви и славословия. А на възраст изглеждал на цели триста години.

И като свършила литургията, свещеникът взел светото причастие и го занесъл на болния крал. И щом той приел причастието, свалил короната си и заръчал да я сложат на олтара. Тогава сър Персивал попитал един от монасите кой е този старец.

— Сър — рекъл светият мъж, — много сте слушали за Йосиф Ариматейски и как Иисус Христос го изпратил в тукашните земи да проповядва светата християнска вяра, та затуй жестоко го преследвали враговете Христови. Ала случило се, че в град Сарас той покръстил един крал на име Евелак и този крал дошъл с Йосиф в тези земи и все се стремял да бъде край Светия граал. И веднъж толкова се доближил до него, че Господ-Бог се разгневил, ала той продължавал да го следва, додето най-подир Бог го поразил с почти пълна слепота. Тогава кралят помолил за милост и рекъл: „Милостиви Боже, не ме оставяй да умра, преди да се яви храбрият рицар, мой потомък от девето коляно, та да видя как той ще заслужи Светия граал и да го целуна.“