Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 2

Как Балин, облечен като беден рицар, изтеглил меча, който после станал причина за смъртта му

Случило се тъй, че по това време в двора на крал Артур се намирал един беден рицар, който половин година и повече живеел като затворник при него за това, че убил друг рицар, братовчед на Артур. Името му било Балин и по съвета на васалите най-подир го освободили от затвора, защото се славел като голям храбрец. Роден бил в Нортъмбърланд. И така, той отишъл тайно в двора и видял какво става там и трепнало сърцето му, защото му се дощяло да изпита честта си като другите, но понеже бил беден и зле облечен, не пристъпил напред. Ала дълбоко в душата си бил сигурен, че няма да остане назад от кой да е рицар, стига съдбата да му е отредила тъй. И когато девицата се сбогувала с Артур и всичките му васали и понечила да си тръгне, този рицар Балин я спрял и рекъл:

— Девице, моля ви, бъдете така милостива и ми разрешете да изпитам и аз честта си като тези лордове. Макар да съм тъй бедно облечен, сърцето ми подсказва, че съм не по-малко достоен от тях и ще успея.

Погледнала девицата този беден рицар и видяла, че е напет мъж, ала поради бедното му облекло помислила, че едва ли е достоен и чист от всяка подлост и коварство. Затова рекла на рицаря:

— Сър, няма защо да ми причинявате повече мъки и страдания, тъй като не вярвам да успеете в това, в което други не успяха.

— Ах, любезна девице — рекъл Балин, — за достойнството, добродетелта и славните дела на рицаря не се съди само по облеклото. Смелостта и достойнството са скрити в душата на човека, и много са достойните рицари, за които никой не знае, тъй като достойнството и храбростта не личат по облеклото.

— Бог ми е свидетел — рекла девицата, — право казвате. Затова изпитайте честта си и сторете каквото можете.

Тогава Балин хванал меча за ремъка и ножницата и с лекота го изтеглил. И като го погледнал, много го харесал. А кралят и всички васали се изумили, че Балин успял в това начинание, и мнозина рицари завидели на Балин.

— Няма съмнение — рекла девицата, — че той е наистина отличен рицар, най-добрият, когото съм срещала, и най-достойният — чужд на всяка злоба, измяна и коварство, и ще извърши много чудни дела. А сега, благородни и любезни рицарю, върнете ми меча.

— Не, не — отвърнал Балин, — ще задържа този меч и ако някой иска да ми го отнеме, ще трябва да го стори със сила.

— Ех — рекла девицата, — не е разумно да задържите този меч, защото с него ще убиете най-добрия си приятел, човека, когото най-много обичате на света, и този меч ще стане причина за собствената ви гибел.

— Да бъде волята божия — рекъл Балин, — ще приема всички изпитания, но меча няма да ви върна, кълна се в живота си.

— Скоро ще се разкайвате за това — отвърнала девицата. — Аз искам меча заради вас самия, а не заради себе си, защото горчиво скърбя за вас. Ала вие не ми вярвате, че този меч ще бъде причина за собствената ви гибел, и това е много жално.

С тези думи девицата си отишла дълбоко натъжена.

Скоро след това Балин изпратил да му доведат коня и да му донесат доспехите, защото искал да напусне двора и да се сбогува с крал Артур.

— Не — рекъл кралят, — не бива да ни напускате тъй прибързано. Навярно сте оскърбен, задето се отнесох зле с вас. Не ме винете много, защото бяхте оклеветен пред мен и не знаех, че сте такъв достоен и храбър рицар. Ако останете в моя двор сред приближените ми, ще ви издигна така, че ще бъдете доволен.

— Бог да благослови ваше величество — рекъл Балин. — Никой не може достойно да възхвали вашата щедрост и великодушие. Ала дошло е вече време да си ида, затова ви моля да запазите благоволението си към мен.

— Истина ви казвам — рекъл кралят, — дълбоко съжалявам, че си отивате. Моля ви, добри рицарю, не се бавете дълго и знайте, че винаги ще бъдете добре дошъл при мен и васалите ми и аз ще изкупя всяка зло, което съм ви сторил.

— Бог да благослови ваша милост — рекъл Балин и се приготвил за път.

Ала мнозина рицари на Кръглата маса твърдели, че Балин е успял да изтегли меча не само със сила, ами и чрез магия.