Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 71

Какво казал сър Ланселот на сър Паломид и как първенството този ден било отсъдено на сър Паломид

Когато сър Ектор де Марис видял брат си сър Ланселот в такава беда и лишен от кон, бързо грабнал копие, втурнал се към сър Паломид и го повалил с тежък удар от коня му. Съгледал това сър Тристан, който бил в червени доспехи, и повалил сър Ектор от коня му.

Тогава сър Ланселот вдигнал щит на рамо и с гол меч в ръка се изправил яростно срещу сър Паломид и му рекъл:

— Добре да знаеш, че днес ми стори голямо зло, каквото никой славен рицар не е дръзвал да ми стори на турнир или в двубой, и затова ще си отмъстя. И тъй, брани се!

— Ах, смилете се, благородни рицарю — рекъл Паломид, — и ми простете за недостойните дела, тъй като сега нямам сили и мощ да устоя насреща ви, понеже днес се сражавах без отдих по-дълго от всеки друг път през живота си, и знам, че и в бъдеще не ще мога да надмина туй, що извърших тук. Затова, най-благородни рицарю, пощадете ме днес и аз ви обещавам, че ще бъда ваш верен рицар през целия си живот. А ако ме лишите от днешната ми слава, вие ме лишавате от най-голямата слава, която съм заслужил някога и която някога мога да заслужа.

— Тъй да бъде — рекъл сър Ланселот. — Истина е, признавам, че днес се сражавахте славно. И дори, струва ми се, се досещам от любов към кого сторихте всичко туй, защото добре знам, че любовта е могъща господарка. И ако моята дама беше тук — а тя не е тук, — бъдете уверен, сър Паломид, че нямаше вие да заслужите първенството в днешната битка. Ала внимавайте да не се разбере коя любите, защото, ако узнае сър Тристан, горко ще съжалявате. И тъй като нямам причини да се сражавам повече, съгласен съм вие да получите високата чест. Добре ми е известно какви усилия положихте днес и какви страдания понесохте, та не би било достойно от моя страна да ви я отнема.

И с тези думи сър Ланселот оставил сър Паломид да си отиде. После сър Ланселот с чудната си сила успял да си завоюва друг кон в бой срещу двайсет рицари. И като възседнал коня, сър Ланселот извършил чудни подвизи, а също и сър Тристан, и сър Паломид. Сетне сър Ланселот повалил с копие сър Динадан, краля на Шотландия, краля на Уелс, краля на Нортъмбърланд и краля на Листинойз. Така сър Ланселот и другарите му повалили почти четирийсет рицари.

Подир туй дошли ирландският крал и Краля на низините да помогнат на сър Тристан и на сър Паломид. Тогава се започнала голяма битка и много рицари от двете страни били повалени. И сър Ланселот все избягвал двубоя със сър Тристан, а той пък избягвал него. И сър Паломид също не нападал сър Ланселот. Така продължила битката много време.

Сетне крал Артур изпратил в сражението мнозина от рицарите на Кръглата маса. И сър Паломид все бил в предните редици, а сър Тристан се сражавал тъй юначно, че и кралят, и всички там се чудели и маели.

Тогава кралят наредил на тръбачите да свирят за край и почивка. И тъй като сър Паломид пръв влязъл в бой и нито веднъж не спрял да си почине, а през цялото време се сражавал отлично и пешком, и на кон и най-дълго издържал, крал Артур и всички други крале отредили нему първенството и наградата за този ден.

После сър Тристан заповядал на сър Динадан да доведе кралица Хубавата Изолда в шатрите му край извора. И сър Динадан изпълнил заръката му. А като разбрал сър Паломид, че рицарят в червените доспехи и червения кон е сър Тристан, твърде се зарадвал. Зарадвали се също и сър Гарет, и сър Динадан, понеже мислели, че сър Тристан е взет в плен.

Сетне всички се оттеглили в покоите си. А крал Артур и рицарите му дълго разговаряли за най-достойните мъже през този ден, ала всички признавали първенството на сър Паломид и казвали, че е извършил чудеса.

— Сър — рекъл сър Ланселот на крал Артур, — колкото до сър Паломид, ако той е зеленият рицар, смея да кажа, че днес няма по-достоен от него за награда, тъй като се би без почивка, ни веднъж не си смени доспехите, пръв започна и най-дълго издържа. И все пак знайте, че има тук и по-славен рицар от него и вие сам ще се уверите в това, преди да завърши турнирът, кълна се в живота си.

И така си приказвали рицарите и от двете дружини. А сър Динадан все дразнел сър Тристан и му казвал:

— Какво, в името на дявола, става с теб днес? Силите на сър Паломид цял ден не отпадаха, а се удвояваха.