Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 4 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“


Предговор на Какстън[1]

 

След като събрах и издадох различни истории както от философско естество, така и за паметни и светски дела на велики завоеватели и владетели, а също и някои книги с примери и поучения, мнозина благородни господа и всякакви люде от нашето кралство Англия многократно и често идваха при мен и ме питаха защо не съм се погрижил да бъде съставена и отпечатана благородната история на Светия граал[2] и на най-славния християнски крал, първия и върховния от тримата най-достойни християнски крале, крал Артур, когото ние, англичаните, трябва да тачим над всички други християнски крале.

Защото общоизвестно е по целия свят, че до наше време е имало девет най-издигнати и достойни мъже — трима езичници, трима юдеи и трима християни. Що се отнася до езичниците, те са живели преди Въплъщението на Сина Божи и имената им са: на първия — Хектор от Троя, чиято история е стигнала до нас и в стихове, и в проза, на втория — Александър Велики, а на третия — Юлий Цезар, римски император, разказите за когото са широкоизвестни и разпространени. Колкото за тримата юдеи, те също са живели преди Въплъщението на Сина Божи и първият е Иисус Навин[3], който извел синовете Израилеви в Обетованата земя, вторият е Давид, цар на Ерусалим, а третият е Юда Макавей[4], и Библията описва високоблагородните жития и дела на тези трима. А от споменатото Въплъщение на Сина Божи насам трима благородни християни са признати по целия свят и издигнати сред деветимата най-велики и достойни мъже, и от тях първият е благородният Артур, чиято история възнамерявам да опиша по-нататък в настоящата книга, вторият е Шарлеман, или Карл Велики[5], за когото се намират най-различни разкази както на френски, така и на английски, а третият е Годфрей Болонски[6], за чийто живот и дела издадох книга и я посветих на славния наш владетел, блаженопочившия принц и крал Едуард Четвърти.

Споменатите вече благородни господа настояваха незабавно да отпечатам историята на благородния крал и завоевател крал Артур и на неговите рицари, заедно с историята на Светия граал, а също и на смъртта и кончината на споменатия Артур, като твърдяха, че трябва да издам книга именно за неговите благородни дела и подвизи, нежели за Годфрей Болонски или за кого да е от останалите осем, тъй като е роден в пределите на нашето кралство и е бил негов крал и император, а има и многобройни и най-различни славни томове за неговите дела и за делата на рицарите му, издадени на френски език.

Отвърнах им, че според мнението на мнозина този Артур никога не е съществувал и всички книги, написани за него, са измислици и легенди, тъй като в никоя хроника не се споменава нищо нито за него, нито за рицарите му.

На това те, и особено един от тях, отговориха, че несъмнено трябва да се смята за извънмерно глупав и сляп онзи, що твърди или мисли, че не е имало крал на име Артур, защото, рекоха те, има много доказателства за противното — първо, може да се види гробът му в манастира в Гластънбъри и да се прочете в „Полихроникон“[7] в шеста глава на петата книга и в двайсет и третата глава на седмата книга къде е било погребано тялото му и как после било намерено и пренесено в споменатия манастир. Можем също да прочетем в историята на Бокачо[8] в книгата му „De Casu Principium“[9] за някои от благородните му дела и за гибелта му. И Галфридус[10] в своята книга разказва за живота му. И на различни места в Англия споменът за него се пази до днес и ще се пази навеки, а също и за рицарите му. Първо, в Уестминстърското абатство, в олтара на свети Едуард, се съхранява белег от печата му в червен восък, в рамка от берил, на който пише: „Patricius Arthurus, Britannie, Gallie, Germanie, Dacie, Imperator.“[11] Също така в Доувърската крепост можете да видите черепа на Гауейн и плаща на Крадок, в Уинчестър пък — Кръглата маса, а другаде — меча на Ланселот и още много вещи. Като се има предвид всичко това, никой няма право да отрече, че е живял в тази страна крал на име Артур, защото по всички земи, християнски и езически, той се слави и въздига между деветимата най-достойни мъже и като пръв между тримата християни. Ала за него повече се говори и повече книги са написани за благородните му дела отвъд морето — на холандски, италиански, испански и гръцки, както и на френски, — отколкото в Англия. Освен това в Уелс и в града Камелот за него свидетелстват огромните каменни блокове и чудните железни изделия, лежащи под земята, а също и кралските гробници, които мнозина наши съвременници са виждали. Затова е чудно, че той не е по-прославен в собствената си страна, ала такава е божията истина, според която никой не е признат за пророк в родината си.

Тогава, след всички тези доказателства, аз не можех да отрека, че е съществувал благороден крал на име Артур, един от деветимата достойни, пръв и върховен между християните. Вярно е също така, че за него и за благородните му рицари са написани много славни книги на френски, които съм виждал и съм чел отвъд морето и които не съществуват на родния ни език. Има ги на уелски и на френски, а някои се срещат и на английски, ала далеч не всички. И затова от тези истории, които напоследък накратко са съчинени на английски, аз, със скромното умение, дарено ми от Бога, с благоволението и помощта на всички благородни лордове и видни господа, реших да отпечатам книга за благородните дела на споменатия крал Артур и на някои от рицарите му по един предаден ми от сър Томас Малори ръкопис, който той почерпил от различни френски книги и превел на английски.

И аз отпечатах този ръкопис, за да могат благородните мъже да чуят и да научат за благородните рицарски подвизи, за достойните и добродетелни постъпки на някои тогавашни рицари, чрез които те са се прославили. И да видят как злите люде са били наказвани и често посрамвани и осмивани. И най-смирено моля всички благородни лордове и дами, и хора от всички съсловия, каквото и положение и длъжност да заемат, когато видят и прочетат тази книга, да помнят добрите и честни дела, разказани вътре, и да ги следват, защото в нея ще намерят много весели и забавни истории, много славни и възвишени примери за човечност, благородство и рицарски добродетели. И ще прочетат още в нея за рицарска чест; великодушие, човечност, дружелюбие, издръжливост, любов, приятелство, за малодушие, убийства, омраза, за добродетел и грях. Следвайте доброто и отхвърлете злото и ще спечелите славно и достойно име.

Тази книга е приятно четиво и с нея времето ще минава бързо, ала що се отнася до това дали всичко вътре е истина, свободни сте да вярвате или да не вярвате. Ала всичко е написано за поучение — да се пазим да не изпаднем в порок и грях, а да бъдем добродетелни и да вършим добро, чрез което в този живот ще си спечелим и добием достойно и славно име, а след нашия кратък и преходен земен път ще постигнем вечно блаженство, което ни дарява тоз, що царува на небето чрез светата троица. Амин.

И тъй, като ви предлагам споменатата книга, посвещавам я на всички благородни принцове, лордове, дами и господа, които желаят да четат или да им се чете благородната и забавна история на великия завоевател и славен крал, крал Артур, някогашен владетел на нашето благородно кралство, наричано тогава Британия. Аз, Уилям Какстън, човек скромен, ви предлагам настоящата книга, която отпечатах и в която се говори за благородни дела, бойни рицарски подвизи, смелост, издръжливост, човечност, любов, истинска вежливост, а се разказват много чудни истории и приключения. И за да научите накратко съдържанието на този том, разделил съм го на двайсет и една книги, а всяка книга на глави, както следва по божия милост:

Първата книга ще разкаже как Утер Пендрагон родил благородния завоевател крал Артур и съдържа двайсет и осем глави. Втората книга разказва за благородния рицар Балин и съдържа деветнайсет глави. Третата книга разказва как крал Артур се венчал за кралица Гуиневир и други неща и съдържа петнайсет глави. Четвъртата книга разказва как Мерлин обезумял от любов и за войните срещу крал Артур и съдържа двайсет и девет глави. Петата книга разказва за победите над императора Луций и съдържа дванайсет глави. Шестата книга разказва за сър Ланселот и сър Лионел и чудните им приключения и съдържа осемнайсет глави. Седмата книга разказва за един благороден рицар на име Гарет, когото сър Кей нарекъл Бомен, и съдържа трийсет и шест глави. Осмата книга разказва за раждането и делата на благородния рицар сър Тристан и съдържа четирийсет и една глави. Деветата книга разказва за един рицар, когото сър Кей нарекъл Криводрешко, и за сър Тристан и съдържа четирийсет и четири глави. Десетата книга разказва за сър Тристан, за разни чудни приключения и съдържа осемдесет и осем глави. Единайсетата книга разказва за сър Ланселот и за сър Галахад и съдържа четиринайсет глави. Дванайсетата книга разказва как сър Ланселот обезумял и съдържа четиринайсет глави. Тринайсетата книга разказва как сър Галахад отишъл за пръв път в двора на крал Артур и как започнало търсенето на Светия граал и съдържа двайсет глави. Четиринайсетата книга разказва за търсенето на Светия граал и съдържа десет глави. Петнайсетата книга разказва за сър Ланселот и съдържа шест глави. Шестнайсетата книга разказва за сър Борс и брат му сър Лионел и съдържа седемнайсет глави. Седемнайсетата книга разказва за Светия граал и съдържа двайсет и три глави. Осемнайсетата книга разказва за сър Ланселот и кралицата и съдържа двайсет и пет глави. Деветнайсетата книга разказва за кралица Гуиневир и Ланселот и съдържа тринайсет глави. Двайсетата книга разказва за трагичната смърт на Артур и съдържа двайсет и две глави. Двайсет и първата книга разказва за кончината му и как сър Ланселот отмъстил за неговата смърт и съдържа тринайсет глави. Общо книгите са двайсет и една и съдържат петстотин и седем глави, както ще видите по-нататък.

Бележки

[1] Уилям Какстън (1421–1491) — въвел книгопечатането в Англия през 1476 г. Редактирал и издал „Смъртта на Артур“ през 1485 г. Вж. и предговора към настоящото издание.

[2] Светия граал — вж. бел. 5 към Книга втора.

[3] Иисус Навин — според библейския разказ (Книга за Иисус Навин) след смъртта на Мойсей, който избавил юдеите от робство в Египет, превеждайки ги по чудотворен начин през Червено море, Иисус Навин ги извел в обещаната им от бог Йехова Обетована земя.

[4] Юда Макавей — юдейски пълководец (II в. пр.н.е.), воювал успешно срещу сирийския цар Антиох IV, който се опитвал да унищожи еврейската религия (Книги Макавейски).

[5] Карл Велики (742–814) — крал на франките, признат от папа Лъв III за император на Западния свят.

[6] Годфрей Болонски (1060–1100) — водач на Първия кръстоносен поход, станал градоначалник на Ерусалим.

[7] „Полихроникон“ — историческо съчинение на латински език от бенедиктинския монах Хигден (поч. в 1364 г.). В 1482 г. Какстън издал английския превод на това съчинение, направен от Джон Тревиза.

[8] Джовани Бокачо (1313–1375) — италиански писател хуманист, автор на „Декамерон“.

[9] „За делата на князете“ (лат.). — Б.пр.

[10] Галфридус — Какстън има предвид книгата на Галфрид Монмутски „История на британските крале“, написана около 1135 г.

[11] Патриций Артур, император на Британия, Галия, Германия, Дакия (лат.). — Б.пр.