Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 10

Как сър Берлюз се сражавал с крал Марк и как сър Динадан взел страната на краля

Тогава крал Марк твърде се засрамил и нищо не отвърнал. Ала когато сър Ламорак и сър Динадан разбрали кой е той, дълбоко съжалили, че са тръгнали с него. И тъй, вечеряли те, а сетне отишли да си легнат.

На сутринта станали рано и крал Марк и сър Динадан поели на път заедно. И случило се, че на три мили от замъка срещнали трима рицари и единият от тях бил сър Берлюз, а другите двама — негови братовчеди. И сър Берлюз видял крал Марк, та викнал с висок глас:

— Изменнико, защищавай се, защото знай добре, че аз съм сър Берлюз!

— Благородни рицарю — рекъл сър Динадан, — съветвам ви този път да се откажете от двубоя с крал Марк, защото той отива при крал Артур и тъй като съм дал дума да го заведа при моя господар, длъжен съм да взема неговата страна, макар че не одобрявам поведението му и никак не ми е по волята да го защищавам.

— Сър Динадан — отвърнал Берлюз, — съжалявам, че вземате неговата страна, ала щом е тъй, сторете каквото можете.

И с тези думи се хвърлил срещу крал Марк, блъснал го с все сила в щита и го съборил от седлото наземи.

Видял това сър Динадан, затъкнал копие, спуснал се върху един от другарите на сър Берлюз и го повалил от седлото. После сър Динадан обърнал коня си и по същия начин повалил третия рицар, понеже твърде добре умеел да се сражава на кон. И започнала се тогава люта битка, тъй като Берлюз и другарите му храбро се поддържали един другиго пешком. И тъй, благодарение на голямата сила на сър Динадан, крал Марк успял да повали Берлюз на земята и тогава другарите му побягнали, та ако не бил сър Динадан, крал Марк щял да го погуби. Ала сър Динадан му спасил живота.

Сетне двамата яхнали конете и продължили пътя си, а сър Берлюз оставили да лежи тежко ранен. И тъй, крал Марк и сър Динадан изминали четири английски левги[1] и най-подир стигнали до един мост, дето стоял рицар на кон, въоръжен и готов за бой.

— Вижте — рекъл сър Динадан, — там стои рицар и иска да влезе в двубой с нас, защото никой не може да мине по този мост, ако преди туй не се сражава с него.

— Добре — рекъл крал Марк, — ала двубоя ще водиш ти.

А сър Динадан знаел, че онзи е благороден рицар и с радост би се сражавал с него, ала предпочитал крал Марк да стори това. Крал Марк в никакъв случай не желаел да се бие, та най-подир сър Динадан не можел да откаже и приел двубоя.

Тогава двамата затъкнали копия, вдигнали щитове й връхлетели един връз друг. И със сила и умение сър Динадан бил повален наземи, ала начаса пъргаво се изправил, яхнал коня си и призовал рицаря да се бият с мечове. А той отговорил и рекъл:

— Любезни рицарю, не бива повече да се сражавам с вас, защото такъв е обичаят при този мост.

Тогава сър Динадан люто се разгневил, че не може да си отмъсти на рицаря, и си тръгнал оттам. А онзи рицар твърдо отказал да му открие името си, ала сър Динадан се досетил по щита му, че сигурно е сър Тор.

Бележки

[1] Около двайсет километра. — Б.пр.