Томас Малори
Смъртта на Артур (296)

Глава 57

Как сър Динадан срещнал сър Тристан и как, когато той се сражавал със сър Паломид, го познал

После сър Динадан си тръгнал оттам и препуснал бързо, та най-подир настигнал сър Тристан. И като го настигнал, сър Динадан познал, че е същият рицар, когото срещнал предния ден и ненавиждал повече от всеки друг рицар на света.

— Аха — рекъл сър Динадан, — ти ли си онзи страхливец, дето срещнах вчера? Брани се, защото ще се сражавам с теб, па макар и пряко волята ти.

— Тъй да бъде — рекъл сър Тристан, — ала никак не ми е по сърце да се сражавам с вас.

Тогаз двамата пришпорили коне и сър Тристан нарочно не го улучил, а сър Динадан строшил копие о щита му и подир туй посегнал да изтегли меча си.

— Възпрете се — рекъл сър Тристан, — защо се гневите толкова? Знайте, че не желая да се сражавам повече.

— Засрами се, страхливецо — рекъл Динадан, — ти позориш всички рицари.

— Колкото до това — рекъл сър Тристан, — не ме е грижа. Ще вървя с вас и вие ще ме закриляте, тъй като сте храбър рицар и ще можете да ме защитите от всекиго.

— Дяволът да ме пази от теб — рекъл сър Динадан. — Наглед си отличен воин, а си най-големият страхливец, когото съм виждал. За какво ти са тези тежки копия, дето ги носиш със себе си.

— Ще ги подаря на някой храбър рицар, като ида на турнира — отвърнал сър Тристан. — А ако вие се отличите, ще ги подаря на вас.

И тъй яздили те и разговаряли, додето срещнали един странстващ рицар и като ги видял той, приготвил се за бой.

— Погледнете — рекъл сър Тристан, — ей там иде един, който желае да се сражава. Излезте насреща му.

— Засрами се, страхливецо — рекъл сър Динадан.

— Та защо? — рекъл Тристан. — Онзи рицар ми се вижда твърде страховит.

— Тогава аз ще се бия с него — рекъл сър Динадан.

И тъй, вдигнали те щитове, насочили напред копия и връхлетели един връз друг с такава сила, че онзи рицар повалил сър Динадан от коня.

— Виждате ли — рекъл сър Тристан, — по-добре да не бяхте се заемали с него.

— Позор за теб, страхливецо — рекъл сър Динадан.

И тозчас скочил, грабнал меча в ръка и предложил на рицаря да се сражават пешком.

— Другарски или като врагове? — запитал онзи.

— Нека се сражаваме по другарски — рекъл сър Динадан.

— Как ви е името? — рекъл рицарят. — Кажете ми, моля ви.

— Знайте, че името ми е сър Динадан.

— Ах, Динадан — рекъл рицарят, — аз съм Гарет, най-малкият брат на сър Гауейн.

Тогава те твърде много се зарадвали един на друг, защото този Гарет се славел като най-храбрия рицар от братята и неведнъж бил доказал това. Сетне двамата яхнали коне и взели да разговарят за сър Тристан и какъв страхливец бил той, а сър Тристан слушал всяка дума и се смеел в себе си. Ала ето че видели да се приближава към тях рицар с добро въоръжение и възседнал едър кон. И щом ги съгледал той, приготвил се за бой.

— Любезни рицари — рекъл сър Тристан, — изберете кой от вас ще се сражава с онзи рицар, тъй като аз ви предупреждавам, че не желая да влизам в битка с него.

— Тогава аз ще го сторя — рекъл Гарет.

И тъй, двамата се хвърлили един срещу друг и онзи рицар повалил сър Гарет през задницата на коня му.

— Ами сега? — рекъл сър Тристан на сър Динадан. — Хайде, пригответе се да отмъстите за славния рицар сър Гарет.

— Не желая — рекъл сър Динадан, — защото онзи повали далеч по-могъщ рицар от мен самия.

— А-а — рекъл сър Тристан, — сега разбирам, сър Динадан, че не ти стига смелост, затуй нека видим аз какво ще сторя.

И тогаз сър Тристан връхлетял срещу рицаря и с първия удар го повалил от коня. И като съгледал това, сър Динадан се зачудил и си помислил, че този ще да е сър Тристан. А в туй време поваленият рицар изтеглил меч за бой.

— Как се казвате? — рекъл сър Тристан.

— Знайте, че името ми е сър Паломид — рекъл рицарят.

— А кой рицар ненавиждате най-много? — запитал сър Тристан.

— Благородни рицарю — рекъл онзи, — мразя сър Тристан до смърт и ако се случи да го срещна, единият от нас ще умре.

— Щом е тъй — рекъл сър Тристан, — знайте, че аз съм сър Тристан Лионски, затуй сторете каквото е по силите ви.

Като чул тези думи, сър Паломид се смаял. И тъй му рекъл:

— Моля ви, сър Тристан, простете ми за лошите чувства и додето съм жив, ще ви служа по-вярно от всеки друг рицар на света, защото горко съжалявам, че до този ден съм ви мразил. Сам не зная как се е случило тъй, понеже добре виждам, че сте храбър рицар и че никой, който смята себе си за достоен рицар, не бива да бъде ваш неприятел. Затуй ви моля, сър Тристан, не се гневете на недостойните ми думи.

— Сър Паломид — отвърнал сър Тристан, — добри слова изрекохте, а знам, че сте и храбър рицар, защото съм ви виждал да го доказвате в бой. В много тежки сражения сте влизали и винаги сте се отличавали славно. Затова, ако смятате, че съм ви сторил някакво зло, дошъл е часът да потърсите справедливост, тъй като съм готов за двубой с вас.

— Не, господарю сър Тристан, ще ви служа достойно и по рицарски във всичко, що ми заповядате.

— Приемам на драго сърце — отвърнал сър Тристан.

И тъй, те поели отново напред и по пътя разговаряли за много неща.

— О, господарю сър Тристан — рекъл Динадан, — твърде коварно се подиграхте с мен, тъй като, кълна се в Бога, дойдох в тези земи да ви търся по заръка на сър Ланселот. Ала той не пожела да ми каже къде точно мога да ви намеря.

— Истината е, че сър Ланселот добре знае къде съм — отвърнал сър Тристан, — защото се подслоних в неговия собствен замък.