Томас Малори
Смъртта на Артур (102)

Глава 12

Как сър Гауейн се върнал при крал Артур с пленниците и как кралят превзел един град и бил коронясан за император

— Сега да благодарим на Бога — рекъл благородният крал Артур. — Ала какъв е този човек, дето стои там настрана от другите? Не ми прилича на пленник.

— Сър — отвърнал Гауейн, — той е отличен воин. И макар да не ми отстъпи в двубоя, предаде се на милостта божия и на мен, защото желае да приеме християнството. И знайте, че ако не беше той, нямаше да се върнем живи, затуй, моля ви, нека получи кръщение, тъй като няма на света по-благороден мъж и по-добър рицар от него.

Тогаз кралят наредил веднага да го покръстят и първото му име да остане Приам и го направил свой херцог и рицар на Кръглата маса.

Сетне кралят заповядал да тръбят за нападение срещу крепостта. И скоро издигнали воините му стълби, почнали да рушат стените и запълнили рова, така че без много мъка да превземат града.

Излязла тогаз една херцогиня, а с нея графиня Кларисин и много благородни дами и девици и като коленичили пред крал Артур, замолили го в името божие да приеме от тях с мир ключа на града, а не да го превзема с оръжие, за да не загинат мнозина невинни хора.

Тогаз кралят вдигнал наличника на шлема си и с благо и великодушно изражение рекъл:

— Благородна херцогиньо, никой от моите поданици не ще ви стори зло — нито на вас и вашите девици, нито на кой да е ваш близък, ала херцогът ще трябва да изтърпи наказанието си.

После кралят заповядал на воините си да прекратят нападението и скоро най-големият син на херцога донесъл ключовете на града и като коленичил, предал ги на краля и го помолил за милост. И тъй, кралят завладял града със съгласието на лордовете, пленил херцога и го изпратил на доживотен затвор в Доувър, а за херцогинята и децата й определил издръжка.

Сетне издигнал владетели, които да управляват тези земи, и им наредил да спазват реда и закона както в собствената си страна. След това потеглил към Рим и изпратил напред сър Флоренс и сър Флоридас с петстотин воини. И като стигнали те в град Урбино, устроили засада там, където им се видяло най-удобно. После тръгнали с малка група хора към града, а отвътре излезли много воини и започнали схватка с предните им редици. Тогаз останалите рицари излезли от засадата, завладели моста, а сетне и града, и вдигнали над стените кралското знаме. Пристигнал скоро след туй кралят и от един хълм видял града и знамето си на стените, та разбрал, че градът е превзет. После заповядал чрез пратеници никой от неговите воини да не безчести и да не позори жена — било дама, било съпруга или девица. И като влязъл в града, отишъл в замъка, утешил скърбящите и поставил за управител рицар от своята страна.

И когато жителите на Милано разбрали, че този град е превзет, изпратили на крал Артур много пари и го помолили като милостив господар да ги пощади и обещали вечно да бъдат негови поданици и да му отдават почит и плащат дан за земите на Плезанс, Павия, Пиетрасанта и Понтремоли по един милион жълтици, додето е жив.

Сетне кралят навлязъл в Тоскана и превзел много градове и замъци, и опустошил по пътя си всяка крепост, която не желаела да му се подчини, и така стигнал в Сполето и Витербо, а оттам през лозята в долината на Вискаунта^[1].

И оттам изпратил да запитат сенаторите дали ще го признаят за свой владетел. И скоро след това, една събота, дошли при крал Артур всички сенатори, що били оцелели от битките, а заедно с тях и най-благородните кардинали, които живеели по туй време в Рим, и поискали мир, като му предложили богати дарове. И го помолили в правото си на владетел да им разреши да съберат след шест седмици всички римляни и тогава да бъде миропомазан за император^[2], както подобава на такъв велик сан.

— Съгласен съм — рекъл кралят. — Сторете всичко, както сте намислили, та по Рождество да бъда коронясан. И ще се установя в Рим със своите рицари на Кръглата маса и ще управлявам по своя воля.

Тогаз сенаторите започнали приготовления за коронясването. И на определения ден, както се разказва в книгата, той влязъл в Рим и бил коронясан за император от ръката на папата с най-голяма тържественост. И останал там известно време, та разпределил владенията си в Рим и във Франция и раздал земи и владения на своите приближени и рицари, всекиму според заслугите, така че никой не останал недоволен, бил той богат или беден. И дал на сър Приам херцогството Лотарингия, а той му благодарил и рекъл, че ще му служи до сетния ден на живота си. После въздигнал и други за херцози и графове и всички наградил богато.

След това всички негови рицари и васали се събрали пред трона му и рекли:

— Да бъде благословен Бог, войната свърши и вие спечелихте такава победа, че никой, колкото и велик и могъщ да е, не ще дръзне да воюва вече против вас. Затова ви молим да се върнете у дома, а да разрешите и на нас да си отидем вкъщи при съпругите, от които отдавна сме разделени, та да си починем, тъй като вашият поход свърши с чест и слава.

Тогава кралят рекъл:

— Право казвате, понеже не е разумно да предизвикваме провидението. Затова пригответе се за път и нека се върнем в Англия.

И започнали всички да стягат сбруи и тежки товари. И след като им разрешил да тръгнат, обърнал се към тях и заповядал никой, под страх от смъртно наказание, да не граби, да не взема по пътя храна или каквото и да е друго, без да плати дължимото. И тъй, прекосил той морето и слязъл на брега в Сандуич, където го посрещнала съпругата му, кралица Гуиневир. И целият народ по градове и села го приел най-тържествено и богати дарове му били поднесени за добре дошъл в родните земи.

Тъй свършва Книга пета за победата на крал Артур над императора на Рим Луций и следва шестата книга, в която се разказва за сър Ланселот от Езерото.