Томас Малори
Смъртта на Артур (139)

Глава 19

Как Бомен се отправил към дамата и как, като отишъл пред замъка, затворили портите пред лицето му и какво му казала тя тогава

Сега да се върнем при сър Бомен, който помолил Линет да го заведе при сестра си, неговата господарка.

— Сър — рекла тя, — много бих искала да я видите.

Тогава сър Бомен надянал доспехите, яхнал коня, взел копието си и тръгнал право към замъка. И като стигнал пред портите, видял там много мъже в пълно въоръжение и те вдигнали подвижния мост и затворили вратата. Зачудил се защо не го пускат да влезе.

Вдигнал тогаз очи към прозореца и съгледал там хубавата Лионес, а тя му рекла:

— Върви си по пътя, сър Бомен, защото не ще получиш цялата ми любов, додето не бъдеш признат за един от най-достойните рицари на света. Затова върви и се сражавай за чест и слава дванайсет месеца, пък сетне ще научиш каква е волята ми.

— Горко ми, любезна господарко — рекъл Бомен, — не съм заслужил да страните така от мен. Мислех си, че ще ме приемете най-благосклонно и че доколкото мога, съм заслужил благодарността ви, защото се надявах да съм спечелил любовта ви с кръвта, която пролях.

— Благородни и любезни рицарю — отвърнала лейди Лионес, — не се гневете и не ме съдете прибързано, защото знайте, че храбрите ви дела и голямата ви любов не са отишли напразно, тъй като аз цепя по достойнство смелите ви дела и подвизи, щедростта и благородството ви. Затова вървете и не унивайте, защото всичко туй е за ваше добро и ще ви донесе слава, а дванайсетте месеца скоро ще изминат. И вярвайте ми, благородни рицарю, аз ще ви бъда вярна и няма да ви изменя, а до смъртта си ще любя само вас и никого другиго.

И с тези думи тя се отдръпнала от прозореца, а Бомен си тръгнал оттам дълбоко опечален и дълго яздил насам и натам, без да знае накъде отива, додето съвсем мръкнало. И озовал се той случайно пред къщурката на един бедняк и там подирил подслон за през нощта. Ала пак не намерил покой сър Бомен, а до зори се въртял и мятал в постелята си от любов към владетелката на замъка.

И тъй, яхнал той на сутринта коня си и яздил докъм девет часа, додето стигнал до брега на широка река. И имало наблизо голяма постройка, та сър Бомен решил да поспи и като слязъл от седлото, сложил глава на щита си, а коня си поверил на джуджето и му заръчал да бди цяла нощ.

Сега да се върнем при владетелката на замъка, която все мислела за Бомен и накрая повикала брат си, сър Грингамор, и го помолила, ако я обича наистина, да тръгне подир сър Бомен.

— Върви ден и нощ след него, додето го намериш някъде заспал, защото съм сигурна, че както е уморен, скоро ще слезе от коня насред път и ще легне да спи.

Затова издебни го и грабни джуджето му колкото можеш по-неусетно, а сетне препусни обратно колкото можеш по-бързо, преди сър Бомен да се е събудил. И всичко туй те моля да сториш, защото сестра ми Линет ми каза, че само то може да ни открие от какъв род е този рицар и какво е истинското му име. А през туй време аз и сестра ми ще идем в твоя замък и ще чакаме да доведеш джуджето. И тогава, като го доведеш в замъка си, аз сама ще го разпитам, понеже, додето не узная какво е истинското име на този рицар и от какъв е род, не ще намери покой сърцето ми.

— Сестро — рекъл сър Грингамор, — всичко ще бъде сторено, както ми заръча.

И тъй, яздил той целия ден и цялата нощ, додето стигнал край брега на реката и намерил сър Бомен да спи с глава върху щита си. И като го видял, че спи дълбоко, издебнал тихо джуджето откъм гърба, сграбчил го здраво под мишница и препуснал с най-голяма бързина към замъка си. А доспехите на сър Грингамор били черпи на цвят, а също и всичко друго по него. Ала додето яздел с джуджето към замъка, то все викало господаря си и молело за помощ. И сър Бомен се събудил, скочил пъргаво на крака и видял как сър Грингамор препуска с джуджето, ала скоро го изгубил от погледа си.