Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 85

Как сър Тристан се приготвил да избави сър Паломид, ала сър Ланселот го избавил преди него

Като чул сър Тристан, че сър Паломид отива на смърт, наскърбил се и рекъл:

— Макар и да съм разгневен на сър Паломид, няма да допусна той да умре тъй позорно, защото е благороден рицар.

И тозчас сър Тристан надянал доспехи, яхнал коня си, взел двама оръженосци със себе си и препуснал към замъка Пелон, дето сър Паломид трябвало да бъде погубен.

А дванайсетте рицари, които водели сър Паломид, минали край бистър извор, дето сър Ланселот бил слязъл от коня си и след като го завързал за едно дърво и си свалил шлема, се готвел да пие вода. И като видял рицарите, той си сложил шлема и ги оставил да минат край него. Тогава съгледал сър Паломид, когото позорно водели на смърт.

— О, Иисусе Христе — рекъл Ланселот, — каква беда го е сполетяла, че го водят така на смърт? Кълна се, позор ще е за мен да допусна този благороден рицар да умре, ако мога да му помогна. Затова ще му се притека на помощ или ще загина за сър Паломид.

И тогава сър Ланселот яхнал коня си, взел копие в ръка и препуснал подир дванайсетте рицари, които водели сър Паломид.

— Благородни рицари — рекъл сър Ланселот, — къде водите този рицар? Не му прилича да язди вързан.

Ала дванайсетте рицари тозчас обърнали конете си и рекли на сър Ланселот:

— Любезни рицарю, послушайте съвета ни и не се грижете за този рицар, защото той е заслужил смърт и на смърт е осъден.

— Съжалявам, че не мога с честната си дума да го освободя, тъй като той е твърде храбър рицар, за да умре така позорно. Затова, любезни рицари, бранете се според силите си, защото аз ще освободя този рицар или ще умра за него.

Тогаз те насочили към него копия, ала сър Ланселот повалил най-предния заедно с коня и още трима други с едно копие. После копието се строшило и сър Ланселот изтеглил меча си и взел да сипе тежки удари наляво и надясно. И не след дълго повалил всичките дванайсет рицари наземи и мнозина от тях не можели да се държат на краката си, тъй като били твърде зле ранени.

Тогава сър Ланселот избрал най-добрия кон, освободил сър Паломид и му помогнал да го възседне. После поели към Веселата стража. И скоро сър Паломид видял да се приближава на кон сър Тристан. Като го съгледал, сър Ланселот начаса го познал, ала сър Тристан не го познал, тъй като сър Ланселот носел златен щит на рамо. И сър Ланселот се приготвил за двубой със сър Тристан, за да не може сър Тристан да го познае. Ала сър Паломид викнал на сър Тристан:

— О, господарю, моля ви, не влизайте в бой с този храбър рицар, защото той ме избави от смърт.

Като чул тези думи, сър Тристан възпрял коня си и бавно се приближил към тях. И тогаз сър Паломид рекъл:

— Господарю, сър Тристан, дълбоко съм ви задължен, задето тъй великодушно искахте да изложите на опасност живота си, за да спасите мен, недостойния, защото нося тежка вина пред вас. Ала случи се, че срещнах този благороден рицар, който честно и смело ме избави от дванайсетте рицари, повали ги и някои от тях люто рани.