Томас Малори
Смъртта на Артур (185)

Глава 30

Как сър Паломид поискал кралица Изолда и как Ламбегус препуснал подире му, да я спаси, и за избавлението на Изолда

— Сър — рекъл Паломид, — обещах на вашата кралица Изолда да доведа изгубената лейди Брагуейн при условие, че изпълни едно мое желание, и тя се съгласи начаса, без дори да се замисли.

— Какво ще кажете вие, съпруго моя? — рекъл кралят.

— Това е самата истина — рекла кралицата. — Не ще крия от вас, обещах му каквото искаше, ала то бе от преголяма любов и радост, че ще видя отново довереницата си.

— Чуйте, съпруго — рекъл кралят, — щом вие така прибързано сте му дали дума да получи каквото поиска, държа да изпълните обещанието си.

— Тогава — рекъл Паломид — трябва да знаете, че искам да взема вашата кралица, да я отведа със себе си и да имам пълна власт над нея.

При тези думи кралят дълбоко се замислил, ала сетне си спомнил за сър Тристан и понеже знаел, че той ще я избави, бързо отговорил:

— Вземете я заедно с всички беди, които ще ви сполетят заради нея, тъй като предполагам, че няма дълго да й се радвате.

— Колкото за това — рекъл Паломид, — не ще отстъпя пред никакви премеждия.

И тъй, накратко, сър Паломид я хванал за ръка и рекъл:

— Господарко моя, не се сърдете, че трябва да дойдете с мен, тъй като не искам нищо повече от онова, що сама ми обещахте.

— Знайте добре — рекла кралицата, — че никак не се боя да дойда с вас, защото, макар да имате власт над мен поради обещанието ми, не се съмнявам, че скоро ще бъда достойно избавена.

— Колкото за това — отвърнал сър Паломид, — да става каквото ще.

И тъй, сложили кралица Изолда на коня зад Паломид и двамата поели по пътя си.

Тозчас изпратил кралят хора да търсят сър Тристан, ала слугите тъй и не могли да го намерят, понеже бил на лов в гората: такъв му бил обичаят — ако не воювал, гонел дивеч и ловувал из горите.

— Горко ми — рекъл кралят, — опозорен съм навеки, тъй като сам дадох съгласие моята съпруга и кралица да бъде озлочестена.

Явил се тогаз при него един рицар на име Ламбегус и човек от свитата на сър Тристан.

— Господарю — рекъл този рицар, — тъй като разчитахте на помощта на моя повелител, сър Тристан, готов съм вместо него аз да тръгна след вашата кралица и да я избавя, ако не бъда победен.

— Сполай ти, сър Ламбегус — рекъл кралят, — додето съм жив, ще ти бъда благодарен.

Тогава сър Ламбегус се въоръжил и като препуснал с най-голяма бързина, не след дълго настигнал сър Паломид. И щом го видял, сър Паломид свалил кралицата от коня си.

— Кой си ти? — запитал Паломид. — Тристан ли си?

— Не — отвърнал другият, — аз съм негов слуга и името ми е сър Ламбегус.

— Жалко — рекъл Паломид, — бих предпочел да премеря сили със самия Тристан.

— Може и така да е — рекъл Ламбегус, — ала знайте, че като срещнете сър Тристан, никак няма да ви е лесно.

И с тези думи двамата се хвърлили един срещу друг и от сблъсъка копията им се строшили. Сетне изтеглили мечове и започнали да секат с тежки удари шлемовете и ризниците си, додето накрая сър Паломид наранил така зле сър Ламбегус, че той рухнал като мъртъв на земята. Огледал се след туй Паломид наоколо за Хубавата Изолда, ала никъде не я видял. И тогава се наскърбил както никога през живота си.

А кралицата дълго тичала из гората и като стигнала до един кладенец, решила да се удави в него. Ала ето че за щастие минал оттам един рицар на име сър Адтерп, който имал наблизо замък, и щом зърнал кралицата в такава беда, утешил я и я отвел в замъка си.

И като разбрал коя е, въоръжил се, яхнал коня си и се зарекъл, че ще отмъсти на Паломид. И тъй, препускал той, додето го намерил, ала в битката сър Паломид го ранил тежко и го принудил да му каже защо е дошъл да се сражава с него и къде е скрил кралицата.

— Води ме тогава в замъка си — рекъл Паломид — или ще умреш.

— Сър — рекъл сър Адтерп, — твърде тежко съм ранен, та не мога да вървя с вас, ала тръгнете по този път и той ще ви заведе право в моя замък. Там е кралицата.

Тогава сър Паломид препуснал напред и яздил, додето стигнал пред замъка. Ала Хубавата Изолда го съгледала от един прозорец и накарала слугите здраво да залостят портите. Като видял сър Паломид, че не ще може да влезе, свалил юздите и седлото на коня и го пуснал да пасе, а сам седнал пред портите като безумец, който не знае що върши.