Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 38

За предателството на крал Марк и как сър Гахерис повалил него и племенника му сър Андред

Не след дълго дошъл в двора на крал Марк сенешалът сър Кей и привидно бил посрещнат с най-голяма радост.

— Любезни лордове — рекъл кралят, — готови ли сте да идете в гората Морис, дето ви чака най-опасното приключение на света?

— Сър — рекъл сър Кей, — аз се наемам да ида.

Тогаз сър Гахерис го посъветвал добре да си помисли, тъй като крал Марк бил готов на всякакво коварство. И с тези думи сър Гахерис си тръгнал оттам. Сетне поел по пътя, отдето трябвало да мине сър Кей, и на едно място легнал да си почине, като заповядал на оръженосеца си да чака сър Кей.

— И да ме предупредиш, когато дойде.

Не след дълго се задал сър Кей и сър Гахерис яхнал коня си, излязъл насреща му и рекъл:

Сър Кей, не постъпвате разумно, дето сте тръгнали по заръка на крал Марк, защото той винаги гласи някаква измама.

Тогаз сър Кей рекъл:

— Моля ви, елате с мен да се заемем с това приключение.

— Няма да ви подведа — отвърнал сър Гахерис.

И тъй, двамата яздили, додето стигнали до езерото, което тогава наричали Опасното езеро, и там спрели сред храсталака на една гора.

А в туй време в замъка Тинтагил крал Марк изпратил в покоите им васалите си и всички други освен тези, които били посветени в плановете му. Сетне заръчал да повикат сър Андред и му казал да се въоръжи и да приготви коня си. И тъй, наближило полунощ. Тогава крал Марк се облякъл целият в черно, а коня си скрил под черно покривало и двамата със сър Андред излезли през една тайна странична порта заедно със слугите си и яздили, додето стигнали до езерото.

Пръв ги забелязал сър Кей, грабнал копие и ги призовал на двубой. В миг крал Марк се втурнал срещу него и те се сблъскали с все сила, тъй като луната светела ярко и се виждало като посред бял ден. И при тази схватка конят на сър Кей паднал наземи, понеже не бил толкова едър, колкото коня на краля, и сър Кей тежко се наранил. Тогаз сър Гахерис люто се разгневил, че сър Кей е повален, и викнал:

— Рицарю, дръж се здраво на седлото, защото ще отмъстя за другаря си.

Уплашил се крал Марк от сър Гахерис, ала все пак се спуснал срещу него, а сър Гахерис му нанесъл такъв удар, че го повалил наземи.

Сетне сър Гахерис се втурнал към сър Андред и го блъснал от коня с такава сила, че шлемът му се ударил о земята и той едва не си счупил врата. И тозчас сър Гахерис слязъл от коня и привдигнал сър Кей. После двамата отишли при рицарите и им заповядали да се признаят за победени и да си кажат имената, защото инак ще умрат.

С голяма мъка проговорил най-напред сър Андред и рекъл:

— Това е крал Марк от Корнуол, затуй внимавайте какво правите. А аз съм сър Андред, негов племенник.

— Позор вам! — рекъл сър Гахерис. — Позор на теб, подли предателю! И двамата подло ни измамихте с привидното си гостоприемство! Жалко би било да продължавате да живеете.

— Пощади живота ми — рекъл крал Марк — и аз ще ги се отплатя. Не забравяй, че съм богопомазан крал.

— Тъкмо затуй би било още по-голям позор да пощадя живота ти — рекъл сър Гахерис. — Всеки миропомазан крал трябва да почита достойните мъже. И по тази причина още повече заслужаваш да умреш.

И с тези думи се хвърлил срещу крал Марк, а той вдигнал щит да се защити както може. А сър Кей се хвърлил срещу сър Андред. И скоро крал Марк се признал за победен. После коленичил и се заклел в кръста на меча си, че додето е жив, няма да прави злини на странстващите рицари. И заклел се още, че ще бъде добър приятел на сър Тристан, ако той някога дойде в Корнуол. В туй време сър Андред също бил повален и сър Кей искал да го убие.

— Пощадете го — рекъл сър Гахерис, — не го убивайте, моля ви!

— Жалко ще бъде да остане жив — отвърнал сър Кей, — защото е близък роднина на сър Тристан, а винаги е кроил коварства срещу него и тъкмо той е причина да бъде изгонен сър Тристан от Корнуол. Затова ще го убия.

— Не го убивайте — рекъл сър Гахерис. — Тъй като аз подарих на крал Марк живота му, моля ви и вие да пощадите неговия.

И при тези думи сър Кей го пуснал да си върви.

И тъй, сър Кей и сър Гахерис отишли в замъка на сър Динас Сенешала, понеже научили, че той тачи сър Тристан. И като си отпочинали там, поели назад към кралството Логрис.

И не след дълго двамата срещнали сър Ланселот, които все водел със себе си дамата Брагуейн, като се надявал така по-лесно да намери сър Тристан И сър Ланселот ги попитал какви новини носят от Корнуол и дали са чули нещо за сър Тристан. А сър Кей и сър Гахерис отговорили и рекли, че не са чули нищо за него. Сетне разказали дума по дума за приключението си. Тогава сър Ланселот се усмихнал и рекъл:

— Трудно е да се прогони от плътта туй, що се е врасло в костите.

И тримата хубаво се посмели.