„Смъртта на Артур“ е прекрасна книга, изобщо не е остаряла — нищо че е на повече от петстотин години. Прекрасен рицарски роман, може да се чете и от деца, и от възрастни. Забавен е, вълнуващ е и е приказен.
През осемдесетте у нас излиза една малка бяла книжка със заглавие „Крал Артур“. Авторът е Роджър Ланслин Грийн. Чудесна детска адаптация на легендите. Много хора в България изобщо са чували за Гуиневир, Ланселот, Пърсивал и Гауйн именно заради нея. А тя е писана изцяло под влияние на Малори.
В „Смъртта…“ е събрано всичко най-хубаво из легендите от Артуровия цикъл. Тази книга е вдъхновила Тенисън за „Кралските идилии“, както и Стайнбек за „Тортила Флет“ и „Крал Артур и неговите доблестни рицари“. А Тенисън и Стайнбек определено разбират от хубава литература :) Милтън, който също е познавал романа на Малори, първоначално е възнамерявал да напише епос за Артур, но по-късно решава да се спре на библейски сюжет. Опера „Крал Артур“ пише Хенри Пърсел. Пак от Малори е вдъхновен и филмът „Екскалибур“ (1981). В крайна сметка дори и „Един янки в двора на крал Артур“ от Марк Твен нямаше да го има, ако Малори не беше седнал с гъше перо в затворническата си килия…
Писана сто години след „Кентърбърийски разкази“ на Чосър и сто години преди пиесите на Шекспир, „Смъртта на Артур“ е пълна със страсти, битки и чудеса. Книгата разказва за много древни, легендарни времена, но в нея се вижда епохата на самия автор, тоест на залязващото рицарство.
Преди няколко години във Великобритания излезе „Malory: the Life and Times of King Arthur’s Chronicler“ от Кристина Хардимънт — чудесен опит за биография на автора и поглед към бурния петнайсети век. Да не говорим за чудесната трилогия „Сказание за Артур“ на Бърнард Корнуел или за филма „Крал Артур“ (2004) с Клайв Оуен. Сюжетът на Малори продължава да вълнува и днес.
Прекрасно е, че книгата е качена тук!
Прекрасни са и такива коментари като Вашия!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.