Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 16
Как сър Гауейн отишъл да търси Галахад в манастира и как се изповядал пред един отшелник
И тъй, както се разказва в тази история, след като напуснал двора, сър Гауейн странствал по всички земни посоки. И стигнал той най-подир в манастира, дето сър Галахад намерил белия щит, и там узнал къде може да търси сър Галахад. Тогава отишъл в манастира, дето лежал болен сър Мелиас, и той разказал на сър Гауейн чудните приключения на сър Галахад.
— Повярвайте ми — рекъл сър Гауейн, — твърде съжалявам, че не тръгнах с него. Ала ако го намеря, няма тъй лесно да се разделим отново, каквито и чудни приключения да срещне сър Галахад.
— Сър — рекъл един от монасите, — той не желае да сте му другар в странстванията.
— Защо? — запитал сър Гауейн.
— Защото, сър, вие сте порочен и грешен, а той е свят.
И както разговаряли тъй, дошъл там на кон сър Гарет и двамата твърде се възрадвали един на друг. А на сутринта изслушали литургията и си тръгнали. И случило се, че по пътя срещнали сър Юуейн Отчаяни и той разказал на сър Гауейн, че откакто е напуснал двора, не е срещнал никакво приключение.
— Нито пък ние — рекъл сър Гауейн.
И тогава тези трима рицари се врекли, че ще търсят заедно Светия граал, додето съдбата ги раздели.
И тъй, тръгнали те и яздили наслуки, додето стигнали край Замъка на девиците. А седемте братя видели тримата рицари и си рекли:
— След като един-единствен рицар успя да ни прогони от този замък, ние ще погубим всички рицари от двора на крал Артур, за да отмъстим на сър Галахад.
И тозчас седемте братя се хвърлили срещу тримата рицари. Ала случило се, че сър Гауейн убил един от тях, а другарите му също убили по един и така скоро избили всичките. Сетне поели към замъка, ала изгубили пътя, по който вървял сър Галахад, и се разделили всеки в своя посока.
И тъй, сър Гауейн яздил, додето стигнал до една отшелническа обител и намерил там светия старец да мълви вечерната си молитва към Света Богородица. Тогава сър Гауейн го помолил за подслон и светият старец на драго сърце го приел, а сетне го попитал кой е и откъде иде.
— Сър — рекъл той, — аз съм рицар на крал Артур и търся Светия граал, а името ми е сър Гауейн.
— Сър — рекъл светият старец, — бих искал да знам имате ли грехове пред Господа-Бога.
— Сър — отвърнал сър Гауейн, — на драго сърце ще ви открия живота си, ако желаете.
И тогава му разказал всичко и как един от монасите в манастира го бил нарекъл порочен рицар.
— С право го е казал — рекъл отшелникът, — защото, след като са ви посветили в рицарство, е трябвало да се отдадете на възвишени дела и благочестив живот, а вие сте сторили тъкмо обратното и дълги години сте живели сред порок. А сър Галахад е целомъдрен и чист и никога не е извършил грях и по тази причина той ще постигне това, което никой от вас — нито вие, нито другарите ви — не ще постигне, тъй като сте живели най-греховно. Защото, истина ви казвам, ако не бяхте тъй изпълнен с пороци, никога вие и двамата вя другари нямаше да убиете седемте братя. И знайте, че сър Галахад сам победи и седмината на предния ден, ала живее толкоз праведно, че никога не ще посегне тъй леко да погуби човек. И ще ви кажа също, че Замъкът на девиците е знак на страданията на праведните души преди въплъщението на Сина Божи, а седемте братя са седемте смъртни гряха, които тогава властвали над света. И най-подир сър Галахад мога да сравня със сина на нашия небесен Отец, който възсия в непорочна утроба и изкупи душите ни от робството на греха, тъй като и сър Галахад избави от неволя всички девици от този скръбен замък. Затуй, сър Гауейн — рекъл светият старец, — ти трябва да изкупиш греховете си.
— Сър, как да ги изкупя?
— Както те науча — рекъл светият старец.
— Не — рекъл сър Гауейн, — не мога да търся изкупление, тъй като ние, странстващите рицари, и без туй често понасяме мъки и страдания.
— Тъй да бъде — рекъл светият старец и млъкнал.
А на сутринта сър Гауейн си тръгнал и оставил отшелника с божията милост. И случило се, че срещнал сър Агловал и сър Грифлет, и двамата рицари на Кръглата маса. И четири дни яздили те заедно, ала не открили никакво приключение, а на петия ден се разделили и всеки се отправил накъдето го повел случаят.
Сега да прекъснем историята на сър Гауейн и другарите му и да разкажем за сър Галахад.