Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 15

За скръбта на сър Борс, като узнал, че е ранил сър Ланселот, и за гнева на кралицата, задето Ланселот носил ръкава

И трябва да знаете, че като чул това, сър Борс твърде се наскърбил, а също и всичките му родственици. Ала когато кралицата узнала, че сър Ланселот носел червения ръкав на Прекрасната девица от Астолат, едва не обезумяла от гняв и без да се бави, заръчала да повикат сър Борс де Ганис. И щом сър Борс застанал пред нея, тя рекла:

— Ах, сър Борс, чухте ли как коварно ме измами сър Ланселот?

— Уви, господарко моя — рекъл сър Борс, — боя се, че той измами всички ни.

— Няма да жаля — рекла кралицата, — ако загине, тъй като доказа, че е неверен и подъл рицар.

— Господарко — рекъл сър Борс, — моля ви, не говорете тъй, защото трябва да знаете, че не желая да слушам такива думи за него.

— Защо, сър Борс — рекла тя, — да не го наричам изменник, когато на големия турнир в Уинчестър е носил на шлема си онзи ръкав?

— Господарко — рекъл сър Борс, — туй, дето е носил ръкава, огорчи и мен самия, ала уверявам ви, не го е сторил със зъл умисъл, а затуй е носил червения ръкав, че да не го познае никой от родствениците му. Защото до този ден никой от нас не го беше виждал да носи знак или герб на благородна дама или девица.

— Позор за него! — рекла кралицата — Ала въпреки цялата му надменност и самохвалство вие сте се оказали по-силен от него.

— Не, господарко — рекъл сър Борс, — това не е вярно, защото той повали и мен, и другарите ми и можеше да ни убие, ако бе пожелал.

— Срам и позор! — рекла кралицата. — Нима не чух как сър Гауейн разказваше на господаря ми Артур за голямата любов между него и Прекрасната девица от Астолат.

— Господарко — рекъл сър Борс, — не мога да забраня на сър Гауейн да разправя каквото си ще. Ала смея да твърдя, че моят господар сър Ланселот не люби никоя дама или девица над другите, а всички почита еднакво. Затуй, господарко, каквото и да казвате, трябва да знаете, че аз тозчас ще се отправя да го търся и ще го намеря, дето и да е, и дано Бог даде да узная добри вести за него.

Сега ще оставим тях и ще разкажем за сър Ланселот, който все още лежал в голяма опасност за живота.

И тъй, когато Прекрасната Елейн отишла в Уинчестър да го търси, по волята на случая сър Лавейн бил излязъл да се поразведри и да разтъпче коня си. И щом го видяла, Елейн го познала начаса и го повикала на висок глас. Като я чул, той се приближил до нея и тя го запитала как е сър Ланселот.

— Кой ви откри, сестро, че името на моя господар е сър Ланселот?

Тогава тя му разказала как сър Гауейн го познал по щита му, а подир туй двамата се отправили към дома на отшелника и като стигнали там, слезли от конете. После сър Лавейн я завел при сър Ланселот. И щом девицата го видяла тъй болен и бледен в постелята, не могла дума да продума, а тозчас паднала на земята в несвяст и дълго лежала така. Когато се посъвзела, извикала и рекла:

— Господарю мой сър Ланселот, защо ви застигна тази зла участ?

И в миг отново припаднала. Тогава сър Ланселот помолил брат й да я привдигне и да я занесе при него. И като се съвзела тя, сър Ланселот я целунал и рекъл:

— Любезна девице, защо страдате толкоз? Знайте, че така повече ме измъчвате. Затуй не скърбете и ако сте тук да ме утешите, добре сте дошли. А от тази лека рана, която получих, скоро ще оздравея с божията милост. Ала чудя се кой ви е казал името ми.

Тогава хубавата девица му разказала как сър Гауейн нощувал при баща й и рекла:

— И по щита той се досети за името ви.

— Уви — рекъл сър Ланселот, — твърде жалко е, че всички са узнали кой съм, защото, не ще и съмнение, това ще причини много беди.

И сър Ланселот се размислил как сър Гауейн ще открие на кралица Гуиневир, че е носил червения ръкав и чий е бил той. И знаел, че тя люто ще се разгневи.

А девицата Елейн не се отделяла от сър Ланселот и се грижела за него и денем, и нощем с чудно старание, та във френската книга се говори, че никоя дама не била полагала такива нежни грижи за своя рицар.

Най-подир сър Ланселот помолил сър Лавейн да проводи хора в Уинчестър, за да разпита дали сър Борс не е там, и му казал по какъв знак ще го разпознае, а именно по един белег от рана на челото.

— Защото, уверен съм — рекъл сър Ланселот, — сър Борс ще ме търси, понеже той е храбрият рицар, дето ме рани.