Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 8

Как Мерлин предрекъл, че на това място ще се сражават двамата най-добри рицари на света, а именно сър Ланселот и сър Тристан

Додето ставало всичко това, дошъл Мерлин при крал Марк и като видял какво прави, рекъл му:

— Тук на това място ще стане най-големият двубой, какъвто втори не е имало и няма да има, и ще бъде той между двама рицари и най-верни в любовта мъже, ала нито единият, нито другият не ще загине[1].

И написал Мерлин със златни букви върху плочата имената на тези, които щели да се сражават там, и имената им били Ланселот от Езерото и Тристан.

— Чуден човек си ти — рекъл крал Марк на Мерлин — и говориш чудни неща. Ала си простоват и едва ли е възможно да знаеш нещо за подобни дела. Как ти е името?

— Не е дошло още времето да ви кажа — отвърнал Мерлин, — ала когато намерят сър Тристан при съпругата на господаря му, тогава ще чуете и ще узнаете името ми и ще научите вест, която никак няма да ви се понрави.

Тогава Мерлин рекъл на Балин:

— Голяма неволя струпа на главата си, дето не спаси тази дама, която се е убила и която си могъл да спасиш, стига да беше поискал.

— Кълна се в живота си — отвърнал Балин, — не можех да я спася, защото тя се уби съвсем ненадейно.

— Жалко — рекъл Мерлин, — защото поради смъртта на тази дама ти ще нанесеш най-печалния удар, нанасян някога от човек, ако не смятаме удара, нанесен на Господа нашего Иисуса Христа, тъй като с него ще поразиш най-верния рицар и най-достойния мъж на света. И заради този удар три кралства ще изпаднат за цели дванайсет години в бедност, нещастия и злочестини, а рицарят дълги години не ще оздравее от раните си.

След това Мерлин се сбогувал с Балин, а той му рекъл:

— Ако бях сигурен, че е вярно туй, що казваш — че ще извърша такива пагубни дела, — бих се убил, за да докажа, че лъжеш.

В този миг Мерлин изведнъж изчезнал. А Балин и брат му понечили да си тръгнат и да се сбогуват с крал Марк.

— По-напред ми кажете името си — рекъл крал Марк.

— Сър — отвърнал Балан, — виждате, че той носи два меча, затова можете да го наричате Рицаря с двата меча.

И тогава крал Марк тръгнал към Камелот при крал Артур, а Балин и брат му се отправили към крал Риенс. И както яздели, срещнали Мерлин, ала не го познали, защото бил предрешен.

— Къде отивате? — запитал Мерлин.

— Не виждаме защо да ти кажем — рекли двамата рицари.

А Балин попитал:

— А на теб как ти е името?

— Не е дошло още времето да ти кажа — отвърнал Мерлин.

— Не вярваме да си честен човек, щом не щеш да си кажеш името — рекли двамата рицари.

— Колкото за това — рекъл Мерлин, — не ме е грижа. Пък и аз сам мога да ви кажа къде отивате — отивате при крал Риенс. Ала няма да успеете, ако не чуете съвета ми.

— Аха — рекъл Балин, — ти си Мерлин. Ще послушаме съвета ти.

— Вървете с мен — рекъл Мерлин — и ще спечелите голяма слава, ала гледайте да се държите както подобава на смели рицари, защото няма да е никак леко.

— Колкото за това — рекъл Балан, — не бой се. Ще сторим всичко, което можем.

Бележки

[1] Този епизод е описан в Книга десета, глава 5.