Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 5
Как сър Ланселот отишъл в двора на крал Артур, узнал за Криводрешко и тръгнал след него и как Криводрешко бил взет в плен
Като пристигнал в двора на крал Артур, той чул да разказват за младия рицар Криводрешко — как убил лъва и как сетне се заел да доведе докрай приключението с черния щит, което в онези дни се смятало за най-опасното в света.
— Кълна се в Бога — рекъл сър Ланселот на мнозина от другарите си, — позор е за всички благородни рицари да позволят един толкоз млад рицар да се заеме с такова приключение и да загине. Защото трябва да знаете, че Злоезичната девица отдавна носи този щит и търси само най-опитни рицари. Тя е тази, от която Брюнис Безмилостни отне щита, а сетне пък Тристан Лионски го взе от него и го върна на девицата и това се случи малко преди сър Тристан да се сражава с моя племенник сър Бламор де Ганис заради един спор между него и ирландския крал.
Тогаз мнозина от рицарите съжалили, че сър Криводрешко е потеглил на това приключение.
— Казвам ви — рекъл сър Ланселот, — решил съм да тръгна след него.
И тъй, подир седем дни сър Ланселот настигнал Криводрешко и поздравил и него, и Злоезичната девица. А когато сър Мордред видял сър Ланселот, тозчас се сбогувал и си отишъл. И яздил сър Ланселот с тях цял ден и девицата все хулела Криводрешко, та най-подир сър Ланселот се застъпил за него. Тогава тя оставила на мира Криводрешко и взела да хули сър Ланселот.
В същото туй време сър Тристан пратил по една девица писмо до сър Ланселот, с което се извинявал за женитбата си с Белоръката Изолда. И казвал той още и се заклевал в рицарската си чест, че никога не е имал плътски връзки с Белоръката Изолда. И най-учтиво и благородно сър Тристан пишел на сър Ланселот и го молел да запази приятелските си чувства към него и към Хубавата Изолда от Корнуол и ако я види някога, да го извини пред нея. И не след дълго, пишел сър Тристан, с божия помощ щял да говори с Хубавата Изолда и с него самия.
Тогава сър Ланселот се разделил със сър Криводрешко и девицата, за да помисли върху това писмо и на свой ред да пише на сър Тристан Лионски.
В туй време Криводрешко продължил пътя си с девицата и двамата стигнали до замъка, наречен Пендрагон. И тогава пред тях се изпречили шестима рицари и един от тях предизвикал Криводрешко на двубой.
И още с първия удар Криводрешко го преметнал през задницата на коня му. Тогава петимата рицари вкупом нападнали сър Криводрешко с копията си и го повалили с все коня. Сетне бързо скочили на земята, хванали го всички заедно и го пленили, а после го завели в замъка, дето го хвърлили в тъмница.
На сутринта сър Ланселот станал, предал на девицата писмо за сър Тристан и препуснал да настигне Криводрешко. Ала на един мост по пътя снажен, рицар предизвикал сър Ланселот на двубой и сър Ланселот го повалил от коня, а после двамата водили славна и страховита битка пешком. И накрая сър Ланселот му нанесъл такъв удар, че той се олюлял и паднал на земята по ръце и колене. Тогава рицарят се признал за победен и сър Ланселот милостиво го пощадил.
— Сър — рекъл рицарят, — моля ви, кажете ми името си, защото сърцето ми се привърза към вас.
— Не — рекъл сър Ланселот, — няма да ви кажа името си, додето вие не ми кажете своето.
— Защо не — отвърнал рицарят. — Името ми е сър Неровенс и бях посветен в рицарство от моя господар сър Ланселот от Езерото.
— А-а, Неровенс Лилски! — рекъл сър Ланселот. — Искрено се радвам, че сте станали храбър рицар, защото трябва да знаете, че аз съм сър Ланселот от Езерото.
Горко ми! — рекъл сър Неровенс Лилски. — Какво сторих!
И тозчас паднал в нозете му и искал да ги целуне, ала сър Ланселот не му позволил. Сетне двамата дълго се радвали на срещата си.
И преди да се разделят, сър Неровенс казал на сър Ланселот, че не бива да минава край замъка Пендрагон, и рекъл:
— Там живее един лорд, могъщ рицар и господар на много други рицари. И тази нощ чух, че вчера те пленили рицар, който минавал наблизо с дамата си и за когото разправят, че бил рицар на Кръглата маса.