Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 5

Как сър Ланселот отишъл в двора на крал Артур, узнал за Криводрешко и тръгнал след него и как Криводрешко бил взет в плен

Като пристигнал в двора на крал Артур, той чул да разказват за младия рицар Криводрешко — как убил лъва и как сетне се заел да доведе докрай приключението с черния щит, което в онези дни се смятало за най-опасното в света.

— Кълна се в Бога — рекъл сър Ланселот на мнозина от другарите си, — позор е за всички благородни рицари да позволят един толкоз млад рицар да се заеме с такова приключение и да загине. Защото трябва да знаете, че Злоезичната девица отдавна носи този щит и търси само най-опитни рицари. Тя е тази, от която Брюнис Безмилостни отне щита, а сетне пък Тристан Лионски го взе от него и го върна на девицата и това се случи малко преди сър Тристан да се сражава с моя племенник сър Бламор де Ганис заради един спор между него и ирландския крал.

Тогаз мнозина от рицарите съжалили, че сър Криводрешко е потеглил на това приключение.

— Казвам ви — рекъл сър Ланселот, — решил съм да тръгна след него.

И тъй, подир седем дни сър Ланселот настигнал Криводрешко и поздравил и него, и Злоезичната девица. А когато сър Мордред видял сър Ланселот, тозчас се сбогувал и си отишъл. И яздил сър Ланселот с тях цял ден и девицата все хулела Криводрешко, та най-подир сър Ланселот се застъпил за него. Тогава тя оставила на мира Криводрешко и взела да хули сър Ланселот.

В същото туй време сър Тристан пратил по една девица писмо до сър Ланселот, с което се извинявал за женитбата си с Белоръката Изолда. И казвал той още и се заклевал в рицарската си чест, че никога не е имал плътски връзки с Белоръката Изолда. И най-учтиво и благородно сър Тристан пишел на сър Ланселот и го молел да запази приятелските си чувства към него и към Хубавата Изолда от Корнуол и ако я види някога, да го извини пред нея. И не след дълго, пишел сър Тристан, с божия помощ щял да говори с Хубавата Изолда и с него самия.

Тогава сър Ланселот се разделил със сър Криводрешко и девицата, за да помисли върху това писмо и на свой ред да пише на сър Тристан Лионски.

В туй време Криводрешко продължил пътя си с девицата и двамата стигнали до замъка, наречен Пендрагон. И тогава пред тях се изпречили шестима рицари и един от тях предизвикал Криводрешко на двубой.

И още с първия удар Криводрешко го преметнал през задницата на коня му. Тогава петимата рицари вкупом нападнали сър Криводрешко с копията си и го повалили с все коня. Сетне бързо скочили на земята, хванали го всички заедно и го пленили, а после го завели в замъка, дето го хвърлили в тъмница.

На сутринта сър Ланселот станал, предал на девицата писмо за сър Тристан и препуснал да настигне Криводрешко. Ала на един мост по пътя снажен, рицар предизвикал сър Ланселот на двубой и сър Ланселот го повалил от коня, а после двамата водили славна и страховита битка пешком. И накрая сър Ланселот му нанесъл такъв удар, че той се олюлял и паднал на земята по ръце и колене. Тогава рицарят се признал за победен и сър Ланселот милостиво го пощадил.

— Сър — рекъл рицарят, — моля ви, кажете ми името си, защото сърцето ми се привърза към вас.

— Не — рекъл сър Ланселот, — няма да ви кажа името си, додето вие не ми кажете своето.

— Защо не — отвърнал рицарят. — Името ми е сър Неровенс и бях посветен в рицарство от моя господар сър Ланселот от Езерото.

— А-а, Неровенс Лилски! — рекъл сър Ланселот. — Искрено се радвам, че сте станали храбър рицар, защото трябва да знаете, че аз съм сър Ланселот от Езерото.

Горко ми! — рекъл сър Неровенс Лилски. — Какво сторих!

И тозчас паднал в нозете му и искал да ги целуне, ала сър Ланселот не му позволил. Сетне двамата дълго се радвали на срещата си.

И преди да се разделят, сър Неровенс казал на сър Ланселот, че не бива да минава край замъка Пендрагон, и рекъл:

— Там живее един лорд, могъщ рицар и господар на много други рицари. И тази нощ чух, че вчера те пленили рицар, който минавал наблизо с дамата си и за когото разправят, че бил рицар на Кръглата маса.