Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 3

Как видели сър Ланселот в покоите на кралицата и как сър Агравейн и сър Мордред дошли с дванайсет рицари да го убият

И сър Ланселот взел меча си под мишница, загърнал се с плащ и тръгнал. Така този благороден рицар се изложил на голяма опасност. И като стигнал до покоите на кралицата, тихичко бил пуснат вътре.

И тъй, както разказва френската книга, кралицата приела тази нощ сър Ланселот при себе си. И дали си легнали, или се забавлявали по друг начин, не мога да твърдя, тъй като тогавашната любов не била като днешната.

Ала както били заедно, дошли сър Агравейн и сър Мордред с дванайсет рицари на Кръглата маса и викнали гръмко:

— Изменнико сър Ланселот, сега те хванахме!

И всички викали тъй високо, че се чувало из целия двор. А тези четиринайсет рицари били напълно въоръжени като за битка.

— Горко ни — рекла кралица Гуиневир, — и двамата сме погубени!

— Повелително моя — рекъл сър Ланселот, — има ли тук в покоите ви някаква броня, с която да покрия клетото си тяло? Ако има, дайте ми я и аз с божията помощ бързо ще усмиря злобата им.

— Истина ви казвам — рекла кралицата, — нямам ни броня, ни щит, ни меч, ни копие. Твърде се боя, че нашата дълга любов ще има лош край, защото по глъчката им разбирам, че са мнозина и все смели рицари, и уверена съм, добре са въоръжени, та не ще можете да устоите насреща им. Сигурно ще ви убият, а мен сетне ще изгорят на клада. Горко ни, защото, ако вие можехте да се спасите, не се съмнявам, че бихте избавили и мен, в каквато и опасност да се намирам.

— Горко ми — рекъл сър Ланселот, — никога в живота си не съм изпадал в такава беда да бъда позорно убит, понеже нямам оръжие.

А сър Агравейн и сър Мордред продължавали да викат в един глас:

— Изменнико, излез от покоите на кралицата, защото знай, че си тъй обкръжен, та не ще успееш да избягаш.

— О, милостиви Иисусе Христе — рекъл сър Ланселот, — не мога да слушам повече тези позорни викове и глъчка. По-добре начаса да умра, нежели да търпя подобна мъка. — И с тези думи той прегърнал кралицата, целунал я и рекъл: — Най-благородна християнска кралице, вие, която винаги сте били моя най-добра господарка, както и аз — ваш верен рицар според силите си, и никога не съм се показвал недостоен за вас от първия ден, когато крал Артур ме посвети в рицарство, заклевам ви, молете се за душата ми, ако бъда убит тук, защото, сигурен съм, племенникът ми сър Борс и всички останали мои родственици, заедно със сър Лавейн и сър Урий, ще успеят да ви избавят от кладата. Затуй, скъпа моя господарко, утешете се, каквото и да се случи с мен. Идете със сър Борс и сър Урий и те ще изпълнят всяко ваше желание, според силите си, та вие да живеете като кралица в моите владения.

— Не, Ланселот — рекла кралицата, — трябва да знаеш, че не мога да живея след смъртта ти и ако ти бъдеш убит, ще посрещна края си смирено в името на Христа като истинска кралица и християнка.

— Повелителко моя — рекъл Ланселот, — щом е дошъл денят да се простим с любовта помежду ни, знайте, че скъпо ще предам живота си. И хиляди пъти повече скърбя за вас, нежели за мен самия, и дори да ми предложат сега да бъда властелин на целия християнски свят, бих предпочел да имам здрава броня, та сетне хората дълго да разказват за делата ми, преди да бъда убит.

— А аз — рекла кралицата — бих предпочела, ако такава е волята божия, да хванат мен и да ме убият, а ти да успееш да избягаш.

— Това нивга не ще допусна — рекъл сър Ланселот, — опазил ме Бог от такъв позор! А сега, Иисусе Христе, бъди ми щит и броня!