Томас Малори
Смъртта на Артур (297)

Глава 58

Как рицарите наближили замъка Лоназеп и за други разговори. За смъртта на сър Ламорак

Така яздили те, додето видели замъка Лоназеп. И пред него имало четиристотин сенника и шатри и всичко било великолепно подготвено за турнира.

— Кълна се в Бога — рекъл сър Тристан, — не съм виждал до днес по-великолепни приготовления.

— Сър — рекъл сър Паломид, — струва ми се, че приготовленията за турнира край Замъка на девиците при Скалата не бяха по-малки. Там вие заслужихте първенството и аз сам видях как победихте трийсет рицари.

— Сър — рекъл Динадан, — и в Сурлуз, на турнира, устроен от Галахалт от Дългите острови, който продължи седем дни, се бе събрало не по-малобройно войнство, защото бяха пристигнали рицари от близки и далечни земи.

— Кой беше победителят? — рекъл сър Тристан.

— Сър, там бяха сър Ланселот от Езерото и благородният рицар сър Ламорак Уелски, ала сър Ланселот се отличи над всички.

— Не се съмнявам, че се е отличил над всички, щом не са го нападнали премного противници — рекъл сър Тристан. — А за смъртта на сър Ламорак съжалявам безкрайно, защото смея да кажа, той беше най-силният и най-издръжливият воин измежду младите рицари. И знам също, че след сър Ланселот беше най-могъщият рицар, когото съм срещал. Уви, много скърбя за смъртта му. И ако не бяха го убили братовчедите на моя господар крал Артур, те щяха да умрат заради това, и всички други, които са помогнали за неговата гибел. И поради всичко туй, не смея да ида в двора на моя господар сър Артур — рекъл сър Тристан на Гарет, — искам да знаете това.

— Сър, не ви виня — отвърнал Гарет. — Защото добре ми е известна отмъстителността на братята ми сър Гауейн, Агравейн, Гахерис и Мордред. Ала аз не участвам в злодеянията им, та затуй никой от тях не ме обича. Като разбрах, че те са убийци на храбри рицари, отказах се от другарството им. Да бе дал Бог да съм при тях, когато убиваха благородния рицар сър Ламорак!

— Кълна се в Иисуса Христа — рекъл сър Тристан, — добри думи казахте. Пред всичкото злато, що има из земите от нашето кралство до Рим, бих предпочел да бях там тогава.

— Тъй е — рекъл Паломид, — и аз бих желал същото, макар че никога не съм заслужил първенството на турнир, в който е участвал той, защото винаги ме е сразявал и на кон, и с меч. А в деня, в който бе убит, извърши най-славните бойни подвизи, каквито съм виждал през живота си. А след като получи наградата от господаря ми крал Артур, сър Гауейн и тримата му братя, Агравейн, Гахерис и сър Мордред, нападнали сър Ламорак от засада и убили коня му. И после се сражавали с него повече от три часа, нападайки го и отпред, и отзад, и сър Мордред му нанесъл смъртоносната рана откъм гърба и цял го насякъл. Туй ми разказа един от оръженосците му, който видял всичко.

— Позор за изменниците — рекъл сър Тристан. — Сърцето ми се къса, като слушам този разказ.

— Също и моето, макар че са ми братя — рекъл Гарет. — Никога не ще ги обичам и не ще диря дружбата им.

— Нека говорим за друго — рекъл Паломид, — защото него не можем да върнем.

— Твърде е жалко — рекъл Динадан, — че сър Гауейн и братята му, освен вас, сър Гарет, ненавиждат всички славни рицари на Кръглата маса. Добре знам какво гласят тайно, защото те мразят сър Ланселот и целия му род и таят скрита злоба към него. Ала моят господар сър Ланселот знае това и винаги се огражда с храбрите рицари от рода си.